Духовете на изчезналите кина на София витаят в изложба

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

„Изчезналите кина на София“ се нарича изложбата, която ще ни разходи от една изчезваща част от стара София. Тя се открива на 24 април в галерия nOva art space на ул. „Съборна“ 3, а през лятото ще продължи на открито в градинката пред Народен театър „Иван Вазов.

Днес киното се възприема преди всичко като развлечение за широката публика, а неговите храмове един по един отстъпват място на модерния си еквивалент – големите мултиплекси и моловете. Кристалната картина и тътенът на висококачественото озвучаване обаче не могат да изместят магията на изгубената софийска кинокултура. Именно на нея и на красотата на киносалоните от миналия век е посветен най-новият проект на „Програмата“ и L’Europeo. Той разглежда връзката между минало и настояще, игра на преди и след, на тогава и сега, в търсене на отговор къде изчезнаха всичките ни кина? В лентата на времето или в живота ни като на кино?

През есента на 2023 г. чрез фотографската си експозиция „Невидима София“ медията изследва в дълбочина гаснещите емблематични софийски сгради, които се крият в малките улички, далеч от отъпканите пътеки на всекидневието. Сега „Програмата“ се връща във времената, когато столичани прекарват вечерите си пред екраните на „Глория палас“, „Роял“, „Европа палас“, „Балкан“, „Рекс“, „Славянска беседа“, „Сердика“, „Македония“ и много други. Днес локациите на тези знакови културни средища са позабравени, а сградите на някои от тях отдавна вече не съществуват.

Изложбата „Изчезналите кина на София“ проследява и припомня историите на най-ранните кина в града чрез вълнуващ фоторазказ, който ни изпраща на пътешествие в самото начало на XX век. Изложбата разглежда не само архитектурните висоти на фасадите (тези от тях, които все още се крепят), но повдига завесата и потъва в неповторимата атмосфера на интериора. Видени през обектива на фотографите Александър Станишев, Георги Андинов и Ивелина Димчева и съчетани с архивни кадри от златната ера на българското кино, те проследяват и припомнят първите трепети на софийското общество пред магията на киноизкуството.

Организаторите припомнят и славата от по-ново време на кино „Сердика“ – известно с първата прожекция на „Междузвездни войни“ в България, тъй като през 70-те години единствено отговаря на техническите критерии, наложени от Джордж Лукас за излъчването на филма. Със своите над 800 места и огромен екран то бе най-голямото и модерно оборудвано кино у нас преди 1989 г. Комплексът от хотел-ресторант „Берлин“ и кино „Сердика“ е изграден през 60-те по проект на видната архитектка Лиляна Пиндева. „Проектантът е съумял да овладее сложното функционално съдържание – киносалон, хотел, ресторант на два етажа, сладкарница, фризьорски салон – и да създаде убедителен архитектурен образ. При киното… действа още по-решително: създава открито, общодостъпно пространство в партера пред касовия вестибюл и фоайето, отворено към площада, което да поеме струпването на хора преди прожекцията. Самият киносалон е грижливо проучен с много добра видимост и акустика“, пише арх. Петко Еврев в списание „Архитектура“ от 1968 г.

Кино „Сердика“ е затворено в началото на XXI век след приватизацията на държавните киносалони, а преди 8 години разрушено, за да се издигне на негово място хотел от веригата „Хаят“.

Изложбата ще остане в nOva art space четири дни – до 27 април, а от 9 до 23 юли ще можем да я видим в Градската градина пред НТ „Иван Вазов“.

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Александър Солженицин: Истинската мъдрост е горчива

Мечтата му е била да умре в родината си. Така и става. Русия, която се е отказала от него, дълго време не е искала...

Ти ми даваш мъдростта да казвам „ДА“

„Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го...

Йосиф Бродски: Следете вашия показалец, защото той жадува да обвинява

Йосиф Бродски се ражда на 24 май през 1940 година в Ленинград. Той е руски поет, носител на Нобелова награда за литература през 1987...

За кирилицата с любов

„Какво мислите?“, пита подканващо всеки ден социалната мрежа. Защото дори тя може да задава въпроси; да ги формулира, да ги напише и да ги...

Оскар Уайлд: Грешката ми бе в това, че се разделях с теб твърде често…

На днешната дата, 25 май, през 1895 г. писателят Оскар Уайлд е осъден от лондонския съд на две години каторжен труд за „крайно непристойно...