Бокачо се ражда на 16 юни 1313 г. във Флоренция. За ранните му години се знае твърде малко. Не е известно със сигурност дори коя е неговата майка – обедняла френска благородничка или икономката на баща му. Произхожда от заможното търговско-занаятчийско съсловие на Флоренция. През 1330 г. се установява в Неапол, по онова време столица на Неаполитанското кралство и утвърдено средище на активен просветен живот. В пищния двор на крал Робер Анжуйски, където Бокачо се подвизава като млад поет, културата е издигната в култ. Тук Бокачо получава високо класическо образование. Пак в Неапол Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки като тази с Мария Аквинска – извънбрачната дъщеря на краля. До края на живота му, тя остава дама на сърцето му. Бокачо обезсмъртява любимата си в своето творчество редом с Дантевата Беатриче и Лаура на Петрарка се появява Бокачовата мадона Фиамета.
Към 1340 г. по настояване на баща си придобилият самочувствие поет се завръща във Флоренция.
Джовани Бокачо е първият хуманист на служба във Флорентинската република. Той става един от нейните най-авторитетни дипломати. Голямо влияние върху живота и творчеството на Бокачо оказва голямата чумна епидемия във Флоренция през 1348 година. Именно от тази трагедия е вдъхновен обемистият сборник с новели „Декамерон”.
След смъртта На Бокачо (21.12.1375 г.), на надгробен му камък е сложен надпис: „Studium fuit alma poesis” – „Усърдието укрепваше поезията”.
Цитати от Бокачо:
„Бедността означава отсъствие на средства, а не липса на благородство”.
„И ако някога потопът отново ни залее, то сигурно от мъката на хората ще е”.
„В повечето случаи последният, до когото достигат слуховете, е този, за когото се отнасят”.
„Трябва да четем, да съхраняваме, да оставаме будни нощем, трябва да питаме и да изискваме максималното от силата на ума”.
„Да поиска съвет е най-висшето доверие, което един човек може да окаже на друг”.
„Докато земеделските производители отделят по един петел за 10 кокошки, то 10 мъже едва ли ще бъдат достатъчни, за да служат на една жена”.
„Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост”.
„Раят ще бъде наистина рай, ако на любовниците е позволено толкова удоволствие, колкото са изпитали на земята”.
„Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш”.
„Човечност е да имаш състрадание към нещастните”.
„Често човек си мисли, че е далеч от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него”.
„Прави каквото казваме, а не каквото правим”.
„Хората са склонни повече да вярват на лошото, отколкото на доброто”.
„В този свят само страданието е спасено от завистта”.
„Един покварен ум никога не може да разбере думите по здрав начин”.
ARTDAY.BG
