За изкуството съдник е историята, а за нашите дела – времето. Животът е твърде кратък и ние непременно трябва да се учим да бъдем добри.
Хората ни помнят такива, каквито сме. В съзнанието им остават думите, които изричаме и жестовете, които правим. Разбира се, помнят ни и с бездействието, ако са имали основателни очаквания от нас.
Понякога непознатите ни харесват и обичат повече. Нашата тъмна страна излиза на показ с опознаването. Колкото по-близки ставаме с някого, толкова вероятността да го засегнем става по-осезателна. Така и в любовта – тя е най-красивото нещо до мига, в който ни се случи.
После диша като току-що отворена бутилка червено вино, докато накрая не изветрее и не придобие кисел вкус. Има изключения, разбира се. Тъкмо за тях ми е мисълта. Ние трябва да обгрижваме изключенията, за да бъде животът ни по-красив.
Много често сами се лишаваме от удоволствието да познаваме някого, защото сме твърде нетърпеливи. А опознаването и търпението вървят ръка за ръка. Не компромисът на всяка цена. Достатъчно е да се научим да слушаме другия.
Всеки ден си повтарям, че толерантността е необходима. Дори измамната свобода, в която живеем, не би могла да съществува без толерантност.
Разминаваме се с непознати по улицата, блъскаме се един в друг в обществения транспорт, раздаваме си неприлични жестове, яхнали автомобили в час пик, убедени че сме центърът на всичко. Но не сме.
Ние се въртим заедно със земята и сме еднакво подчинени на нейната гравитация. А това ни прави равни по презумпция, независимо от социалния статус, независимо дали сме облечени или сме голи.
Времето нито ранява, нито лекува. Това са само думи, с които обозначаваме и оправдаваме собствените си постъпки спрямо другите. Добротата не се нуждае от ръчни часовници. Съвестта не се нуждае от будилници, които звънят точно в осем сутринта.
Нещата, които са вътре в нас, нямат форма, цвят и мирис. Те могат да бъдат само лоши и добри. Могат да бъдат вдъхновение за изкуство, но невинаги могат да печелят доверие и приятелство.
А на добротата ѝ трябва просто една прегръдка, в която да помълчим. Заедно.
Добромир Банев
Снимка: Валентин Иванов
ARTDAY.BG
