Емблематичното „Дърво на посланията“ беше отсечено 55 години след фестивала „Удсток“

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Дървото в близост до мястото на легендарния фестивал „Удсток“ през август 1969 г., което посетителите използват като своеобразна дъска за съобщения, беше отсечено, предаде Асошиейтед прес.

Преди 55 години посетителите на музикалния фест често спират пред високия червен клен, който се намира малко встрани от главната сцена. Много от тях пишат послания на парчета хартия или картон и ги прикрепят към ствола на старото дърво.

„Сюзън, да се срещнем тук в събота в 11, 15 или 19 часа“, гласи бележка, оставена на „Дървото на посланията“, както кленът е наречен по-късно. Друга уведомява Кенди Коен да се срещне в хотела с момичетата.

Петдесет и пет години след „Удсток“ „Дървото на посланията“ беше отсечено с неохота под дъждовното небе заради лошото му здравословно състояние и проблеми с безопасността.

Собствениците на прочутото място за концерти не искат да загубят живия символ на общността, създадена във ферма в градчето Бетъл, Ню Йорк. От градския „Център за изкуства“ обаче изразяват опасението, че над 100-годишното дърво, намиращо в общественодостъпна зона, е застрашено от падане. Сега те имат планове да почетат неговото наследство.

„Това е като да гледаш как си отива любим човек“, казва кураторът Нийл Хич.

В епохата преди появата на мобилните телефони 18-метрово дърво до информационния щанд помага на посетителите на фестивала да се свързват помежду си. Хич отбеляза, че оттогава то се е превърнало в осезаема връзка с историческото събитие, привлякло навремето над 400 000 души във фермата на около 130 километра северозападно от Ню Йорк в един дъждовен и хаотичен уикенд.

Легендата за Уудсток се дължи не само на участието на големи изпълнители като Джими Хендрикс и Джанис Джоплин, но и на огромния брой хора, събрали се плътно на калния склон пред сцената.

Дървото присъства на почти всяка снимка, на която се вижда сцената. Гледайки от върха на хълма, то се намира в долния ъгъл.

„Така че това дърво е нещо, което е издържало проверката на времето. Загубата му е едновременно носталгична и меланхолична“, казва Нийл Хич.

По ствола на емблематичното дърво все още има гвоздеи и иглички, с които са прикрепяни съобщенията. В „Центъра за изкуства“ са изложени някои от оцелелите послания.

Въпреки че дървото вече го няма, наследството му ще бъде съхранено. От музея очакват предложения за създаването на произведения на изкуството, в които то ще бъде използвано. Творбите ще бъдат изложени в „Центъра за изкуства“ през следващата година. В обекта има и няколко фиданки от присадки от емблематичния клен.

Една от тях някой ден може да бъде засадена на мястото на отсечения си предшественик и да стане „Дървото на посланията“ за следващото поколение.

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Приказка за завистта

Живееха двама съседи: Стоян и Иван. Стоян имаше магаре, а Иван нямаше. „Хубаво нещо е да си имаш магаре“ — мислеше си Иван, като гледаше...

Туве Янсон: Баровете са убежище по трудния път между „би трябвало“ и „трябва“

Туве Янсон е родена на 9 август 1914 г. в Хелзинки в семейство на творци – баща ѝ е скулптор, а майка ѝ е...

Орхан Памук – оптимистът с писалка в ръка

Ферит Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул. Произхожда от семейство, което се ползва с общественото уважение. Баща му е...

Смелостта да си жив – фрагмент от Димитър Подвързачов

"Животът е река пред всекиго от нас. Някой е смел и глупав – хвърля се направо да я премине – и се дави. ...

Изследване заключи, че е болезнено да се мисли

Умственото натоварване води до раздразнение, разочарование или други отрицателни чувства в много ситуации, което подкрепя идеята, че е болезнено да се мисли, съобщи ЮПИ,...