Емил Стойчев празнува 90 с ретроспективна изложба в СГХГ (галерия)

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Големият български живописец Емил Стойчев ще отбележи своята 90-годишнина с ретроспективна изложба под мотото „Въображението е моята кръвна система“ в Софийската градска художествена галерия. Откриването е утре, 27 февруари, от 18.00 часа, а картините ще могат да бъдат разгледани до 6 май. Куратор е Иво Милев.

„Ателие“, 1975

Емил Стойчев е една от най-значимите фигури в българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. Неговото първо явяване пред публика се осъществява в сегашната сграда на СГХГ, когато през далечната вече 1961 г. той представя свои творби на емблематичната Първа младежка обща художествена изложба. Тази експозиция има славата на първото по-значимо „размразяване“ в изкуството след смъртта на Сталин и Априлския пленум на Българската комунистическа партия (1956). Съответното поколение художници ще бъде наречено „априлско“ и през следващите години то ще създаде новия облик на българското изобразително изкуство.

„Меки сърца“, 1996

Стойчев е разпознат като явление още с първата си самостоятелна изложба (1965) от критици и наблюдатели на художествения живот у нас, притежаващи усет към новото като Кирил Кръстев, Владимир Свинтила, Димитър Аврамов. Този типичен градски човек и художник започва като пейзажист. Към средата на 70-те фигуралните персонажи, населявали дотогава само спорадично неговите пейзажи и интериори, ще станат доминиращи с коренно променена роля – като основен организиращ център, около който ще се разиграва „сюжетът“ на композиционните решения. Емил Стойчев ще се превърне в разказен, притчов художник и това свое качество той е запазил и до момента. Картината започва да се превръща в ребус, в смислово поле, а психологизмът на човешките образи е от решаващ интерес.

Автопортрет, 2010

В последните повече от 30 години Емил Стойчев дели времето си между Париж и София и продължава да твори. Образният му език е все по-загадъчен и труден за дешифриране. Защо той, вместо да е в помощ на споделянето, по-скоро става сякаш пречка пред него? Защото, според автора, това е езикът на посланията – повече остроумна и завоалирана игра, ребус, игрословица, гатанка, отколкото теза. Емил Стойчев не е морализатор, той е скептик, отнасящ се с иронична усмивка към активностите на живота, към нашите борби, възходи и падения. В една картина трябва да има тайнственостказва Стойчев. Тайната е изкушаваща и привлекателна, докато е тайна. Когато се разкрие, става просто баналност. Към тайната ние можем да бъдем само насочвани.

„Светлина“, 2023

В експозицията по повод 90-годишнината на автора участват творби от фондовете на СГХГ, Националната галерия, галерии в Казанлък, Пловдив, Ямбол, Търговище, Смолян, Плевен, Габрово, Добрич, Музея на хумора и сатирата и от ателието на художника. Изложбата е придружена от двуезично албумно издание. Авторска анимация на Александър Сокеров, посветена на събитието, може да бъде видяна в галерията на Уникредит Булбанк на пл. „Св. Неделя” 7. Съпътстваща изложба „От ателието” ще бъде открита на 13 март в галерия „Академия” на Националната художествена академия, където пък ще бъдат представени творби на художника от последните години.

На заглавната снимка: Женският пазар в София, 1966г.

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Защо някои хора са като магнити за комарите, а други се разминават с ухапванията им

Учени от САЩ са установили защо някои хора са като магнити за комарите, а други се разминават с ухапванията им, пише Физ.орг. Някои комари наистина...

Дейвид Духовни в непрестанно търсене на истината

Днес, 7 август, празнува една от най-интелигентните, многостранни и харизматични икони на съвременната поп култура – Дейвид Духовни. Притежател на магистърска степен по английска...

Стефан Цанев: Аз тръгвам към онази измислена, безсмислена и слисваща любов…

Стефан Цанев е роден на днешната дата, 7 август, през 1936 година в село Червена вода, Русенско. Поет, писател и драматург. Автор, когото наистина...

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...

Жоржи Аамаду: Страстите умират, любовта остава…

разилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни. Самият автор...