Понякога ревнувам те от шумните тълпи
От влажните погледи на лудите
Вечер с теб пием огнени питиета
спъваме се в грапавите улици
Винаги се събуждаш до мен
Галиш нежно душата ми
Моя малка Самота.
След мрак винаги идва светлина. Когато будувам вечер и гледам звездите, не ми се вярва, че ще дойде утрото. За мен това е чудо. Градът се събужда. Като стара машина се забързва: едно, две, три… Слънцето изгрява и ослепява очите. Хората хукват по прашните улици тук сред болка и радости. Сред гняв и възторг преминава човекът. Само гарваните потрепват по дърветата, чакащи плячка. Градът, където влюбени бягат от изгубените тълпи.
Аз също тичам сред тях. Търся чисти души и слушам прекрасни истории. Така се раждат картините. Човекът за мен е най-големият извор на вдъхновение.
И, ако не харесваш този забързан град с разделени хора, измисли свой.
Аз опитах да пресъздам своя град. Може би и в него има малко тъга, но е пресъздаден с мои цветове. Това е моят подарък към вас!
Николай Тотев
„Градът Утопия“ може да разгледате до 2 септември 2023 г. в галерия „Контраст“, ул. Цар Самуил 49, София
Куратор Ани Венкова
ARTDAY.BG
