Германският художник Клеменс Бер представя първата си самостоятелна изложба в София „Призрачни хоризонти“. Отправна точка на работите, инсталациите и обектите е идеята за руини, не само като останки от нещо отминало, а и като изкуствена структура („фалшиви руини“), романтизираща миналото. Куратор е Викенти Комитски, а самата изложба ще се състои на три локации едновременно – Гьоте-институт – България, и галериите „Пунта“ и „Поста“.
При първото си посещение в София художникът е заинтригуван от историята на хотел „Арена ди Сердика“ (срещу Гьоте-институт) – шестетажна модерна сграда, построена върху останките на античен римски амфитеатър от III век, открити при изкопите на строежа. Въпреки протестите на местната общност от археолози и историци, настояващи, че общината трябва да запази останките, хотелът все пак е построен, като част от руините са запазени видими като елемент от архитектурната среда.
Започвайки с тази история, Бер издига в двора на Гьоте-институт шестметрова скулптура от дърво и различни строителни материали, наподобяваща незавършена симбиоза между модерни елементи и псевдоантични останки („изкуствени руини“). Тя открито се заиграва с темата за „архитектурните интерпретации“, опитващи се да прокарат мост между миналото и настоящето. Композицията е издигната върху колони, които не са от камък, а от оребрен PVC материал, използван за покриви на временни конструкции, препращайки към историята на амфитеатър Сердика. Този подход е познат още от XVIII век, когато фалшиви руини, наподобяващи останките на антични сгради, са строени в ландшафтните паркове на Западна Европа.
Темата за разрушението и реконструкцията продължава в работите, изложени в галериите „Пунта“ и „Поста“. Серията обекти – кутии от стъкло и плексиглас – имитират езика на градската среда: временно закрити с различни материали счупени прозорци, ремонтирани витрини, временни решения. Пукнатините в стъклото, запечатани със силикон, създават абстрактни рисунки, които освен това поддържат отделните парчета заедно. Голямата витрина на „Поста“,
невидим разделител между вън и вътре, частно и публично, става видима, когато бива натрошена и поправена. Мащабна скулптура в „Пунта“ структурно дублира архитектурните елементи на пространството. Средата се появява два пъти: веднъж като себе си и веднъж като реконструкция – врата, ъгъл, рамка, прозорци – същите, но различни, като двойник от друго измерение.
Според автора „това, което избираме да съхраним, е това, което избираме да помним. Наративът на историята е изгубен в интерпретации, подобно копие на копие с изгубен оригинал, като така се изравнява с фикция. Бъдещето се очертава в хоризонт, преследван от безкрайно повторение на миналото“.
Откриването на изложбата е на 13 юни (четвъртък) от 18:00 ч. в галерия „Пунта“, постепенно преминава към галерия „Поста“, а от 20:00 ч. нататък продължава в двора на Гьоте-институт – България.
Снимки: Гьоте-институт
ARTDAY.BG
