Григор Вачков: Хуморът е най-сполучливото средство за самозащита

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

На 18 март 1980 г., в гр. София, на 47 години умира легедарният Григор Вачков. Роден в Трънчовица, той завършва лозаро-винарския техникум в Плевен и един от преподавателите му там го съветва да кандидатства във ВИТИЗ. През 1951 г. е приет в Театралното училище и четири години по-късно завършва. След това работи известно време във Врачанския театър. Започва работа в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ още със самото му основаване. Там работи до 1980 г.

Дебютира в игралното кино с филма „Дом на две улици“ през 1960 г. На Международния кинофестивал на авторския филм Сан Ремо, Италия през 1974 г. получава „Златен медал за мъжка роля“ за ролята на Иван Ефрейторов във филма „Последно лято“. Сред филмите, в които се снима са: „Хитър Петър“ (1960 г.), „Дом на две улици“ (1960 г.), „Бедната улица“ (1960 г.), „Призори“ (1961 г.), „Тютюн“ (1962 г.), „Смърт няма“ (1963 г.), „Веригата“ (1964 г.), „Невероятна история“ (1964 г.), „Непримиримите“ (1964 г.), „Вечен календар“ (1965 г.), „Горещо пладне“ (1966 г.), „Привързаният балон“ (1967 г.), „Бялата стая“ (1968 г.), „Гибелта на Александър Велики“ (1968 г.), „Белият кон“ (1969 г.), „На всеки километър“ (1969 г.-1972 г.), „Кит“ (1970 г.), „Князът“ (1970 г.), „Най-добрият човек, когото познавам“ (1973 г.), „Последно лято“ (1974 г.), „Мера според мера“ и др.

Григор Вачков
Григор Вачков

Григор Вачков от първо лице:

“Знаех целия Чудомир наизуст. “Че ти – какво, можеш артист да станеш” – казваха приятелите ми. “Аз! Артист! – недоумявах – едно никакво момче, селско”.

“Хуморът е най-сполучливото средство за самозащита.”

“Киното е много по-масово, по-популярно. Но на мене ми е по-добре и по-леко в театъра. Там е истината – в трите измерения. Там имам възможност да погледна всеки един, да обхвана с очи всичко, да се проверя чрез публиката. А в киното се работи слепешком. Резултатът там се вижда много по-късно, когато вече няма възможност за поправка.”

“Невена Коканова. Тя е чудесен човек. Жалко, че не всички я познават, както аз я познавам. Сътрудничеството ни в театъра с нищо не може да се замени. Такова усещане, такава искреност! Макар че как мога да я отделя от Татяна Лолова, от Стоянка Мутафова – те са големи актриси. Или пък от Кольо Анастасов, Нейчо Попов, Парцалев. Чудесни приятели”.

“Какво би се получило, ако след невероятния успех на “На всеки километър”, където за всички аз съм Митко Бомбата, се явя между хората като един помпозен, високомерен артист? Че нали зрителят веднага ще се огорчи. Обаянието на героя ми ще изчезне. Обратно, то ми е в характера, аз започвам веднага на ти с човека. Той така иска, както е бил с мене, докато ме е гледал на екрана. Навсякъде аз го удрям по рамото: “Е -е-е, какво правиш!” – разговарям приятелски. Стотиците писма, които получавам са вече съвсем друго, те показват, че не греша”.

“Едно момиче от Мездра ми изпрати един обемист тефтер – алманах с 30 въпроса, на които ме молеше да й отговоря. Отговорих й заедно с другите мои колеги. Друго момиче от Стара Загора ме моли така да и пиша писмата, че да ги получава винаги в четвъртък. Едно дете от Хасково ми изпрати бурканче със сладко от портокалови кори. А над писмото на ученици от Девин плакахме като деца: “Скъпи другарю Вачков, ми пишеха те. – Научихме, че сте болен от бъбречна болест и нашият клас Ви изпраща боровинков сок”. Изпратиха ми няколко пъти. Аз го изпих с огромна вяра. Тази тяхна чистота не може да не ми помогне”.

“Аз имам един идеал, един път – на народностното, истинското, земното. Всичко това е споено с един хубав поглед в бъдещето, с чувство за утре, за вдруги ден”.

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Ерих Фром: Бъди простодушен, но не и наивен

На нас, човешките същества, ни е присъщо дълбоко вкорененото желание да бъдем, да съществуваме - да реализираме способностите си, да действаме активно, да общуваме...

Над 30% от населението на България не чете

Една много солидна част от българското население въобще не чете. Това сподели проф. Александър Кьосев, филолог и експерт по културна история на модерната епоха....

Ново издание представя съкровищата от Националния църковен историко-археологически музей в София

Книгата "Икони от Националния църковен историко-археологически музей" – огромен труд от над 500 страници, с повече от 700 публикувани фотографии и придружаващи ги научни...

Креативната тъга на Стефан Маларме

“Поет за поетите” – в това има много истина, но истина е и фактът, че малцина го следват. Маларме, роден на днешния 18 март...

Марк Аврелий: Обичай хората, с които се е паднало да бъдеш!

Марк Аврелий (161-180 г сл. Хр.) е римски император, управлявал Рим в много трудни за империята времена. Tой е отгледан от императори Адриан, който...