Хайку – малко стихове за големите истини

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Във всички култури по света съществува това човешко чувство и желание за изразяване, общуване и утеха. Някои народи наричат това поезия, други – хайку, но есенцията е една и съща. Няма да се впускам в подробно описание що е хайку. Само ще посоча накратко, че това е „мигновено усещане, въплътено в малка словесна картинка. Хайку се ражда от непосредствения житейски опит.“ По-надолу ще Ви предложа някои класически стихове в стил хайку с посочване на автора им. Надявам се да Ви харесат.

Котаракът се събуди, протегна се и тръгна по любов. – Бусон

О, вишна! Ти и княза накара да слезе от коня. – Исса (заб. японска вишна)

Отново идват в старите гнезда лястовичките. – Шики

Морски отлив. Рак проучва предпазливо следа от стъпка. – Рофу

Отвред мъгла. Долавям стъпки. Кой ли е? – Исса

Стара вишна. И тя разцъфна, спомняйки си за миналото. – Башъо

Изхвърлиха пепел. Пребледня сливовия цвят до оградата. – Бончъо

Снегът се стопи. Отново са приятели водата и ледът. – Тейшицу

Крадецът се обърна – плашило в мъглата.

Сутрешна баня. Долових глас на славей. Какъв махмурлук! – Сейра

Отмина болестта. Засадих дръвче в градината. – Шики

Следобеден сън. Някой хърка в планинския храм. Кукувица кука. – Шики

Славей! Утихна водопадът на неговата песен. – Широ

Летен порой! Плющи по главите на шараните. – Шики

Как се гневи пчелата върху острието на градинарската ножица! – Ширао

Охлювът! Бавно-бавно изкачва планината Фуджи. – Исса

Прозрачен ручей. През лятната трева струи. – Сосеки

Пред вратата на празната къща пее цикада. Залез. – Шики

Пъстървата играе по дъното на реката сред плаващи облаци. – Оницура

Цъфнаха божурите. Сякаш изчезнаха наоколо другите цветя. – Киицу

Старо езерце. Жаба скочи във водата. Плясък в тишината. – Башъо

Червено, червено, но не топли слънцето вече! Есенен вятър. – Башъо

Орел, втренчил поглед във водата. Есенен здрач. – Къотай

Бяла роса. По една капка върху бодлите на шипката. – Бусон

Селско дете. Спря да вършее ориза и се загледа в луната. – Башъо

Вървя към нея, но все си е далече – луната ярка. – Чйо

Лъхна есента през капаците на прозорците. Трепна пламъкът на свещта. – Райдзан

Духа есенният вятър, но все още зеленеят кестените. – Шики

Ято диви гъски лети ниско над релсите. Лунна нощ. – Шики

Сянката ми се изписа на стената. Нощ. Пее щурче. – Ръота

Капки роса от стрък на стрък трева танцуват. – Рансецу

Слънцето освети замръзналата хризантема край селото. – Бусон

Топъл зимен ден, а в сянката е още студено. – Оницура

Годините си забравям, гледайки жерава в безкрайното поле. – Чора

Петелът се мъчи – кълве вледенените обелки от зеленчуци. – Ширао

Бялата хризантема се зачерви от студ. Утринна слана. – Сейра

Годината свършва, а не престава да се труди воденицата. – Киин

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Александър Солженицин: Истинската мъдрост е горчива

Мечтата му е била да умре в родината си. Така и става. Русия, която се е отказала от него, дълго време не е искала...

Ти ми даваш мъдростта да казвам „ДА“

„Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го...

Йосиф Бродски: Следете вашия показалец, защото той жадува да обвинява

Йосиф Бродски се ражда на 24 май през 1940 година в Ленинград. Той е руски поет, носител на Нобелова награда за литература през 1987...

За кирилицата с любов

„Какво мислите?“, пита подканващо всеки ден социалната мрежа. Защото дори тя може да задава въпроси; да ги формулира, да ги напише и да ги...

Оскар Уайлд: Грешката ми бе в това, че се разделях с теб твърде често…

На днешната дата, 25 май, през 1895 г. писателят Оскар Уайлд е осъден от лондонския съд на две години каторжен труд за „крайно непристойно...