Хората с морал неотменно изглеждат приветливо и просто ти се иска да бъдеш част от живота им

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Насила хубост не става, но и няма как да си откраднеш красота – поне не в буквалния смисъл. С течение на годините ние се променяме, трупайки върху лицата си бръчка след бръчка от преживените радости и скърби. Някои придобиват пленителните черти на помъдряването и спокойствието, а други стават неприятни заради злобата, завистта и отчаянието, в чийто капан са попаднали сами поради факта, че не са проявили нужната смелост да действат категорично, когато това е било необходимо.

Животът не е благосклонен към хора, които предпочитат измамното удобство на инертността.

Когато Микеланджело изложил за първи път статуята на Давид, публиката била възмутена от голотата ѝ. В изкуството истинската стойност на едно произведение определя времето. Но така става и с нас – от позицията на отминалите години ние можем да преценим колко истински красиви са онези, които са ни помогнали, зачели, подкрепили в добро и в лошо.

Почтеността винаги се отплаща. Хората с морал неотменно изглеждат приветливо и просто ти се иска да бъдеш част от живота им.

Да остаряваме красиво зависи от начина, по който се отнасяме към другите. Красив е онзи, който зачита живота на мравката, който се радва на пролетните дървета, който умее да мълчи с морето и да изрича „обичам те“, когато има потребност да го каже.

Почтеността прави хората искрени и откровени. Техният морален статус не се определя от пари, образование, пол, религия и култура. Подвластни са на собствен кодекс, от който всички имаме какво да научим. Срещнем ли ги, не можем се заблудим в тяхната точна преценка за света.

Джеймс Джойс казва, че за красотата са необходими три условия: почтеност, хармония и блясък. Когато сме почтени, ние сме в хармония със себе си и другите – затова блестим, независимо от годините, които сме натрупали върху раменете си.

Почтеният не можеш да объркаш. Дори някой да излее кофа с помия върху него, почтеният има волята и силата да остане неизменна част от величието на живота. Защото можеш да хвърлиш одеяло върху голия Давид, но под грубата повърхност на одеялото красотата не спира да съществува.

Автор: Добромир Банев (още от писателя ТУК)

Снимка: Валентин Иванов

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

„В живота не се страхувам от две неща – смъртта и самотата“, твърдеше Дим Дуков, който ни напусна преди 12 години

Всички го познаваха като Дим Дуков. Всъщност той е Димитър Дуков и приятелите му го наричаха Митко. Светската клюка вървеше преди него, а авантюристичният...

Емилиян Станев: Към всичко подхождай с любов – към цветето, към дървото, към птицата и човека

Емилиян Станев e литературен псевдоним на българския писател Никола Стоянов Станев (28 февруари 1907 г. - 15 март 1979 г.) Емилиян Станев публикува първите...

Избрани цитати от Джон Стайнбек

Джон Стайнбек е един от най-големите американски писатели на ХХ век. Автор, разкрил истинското лице на Америка, съумял да покаже с потресаваща сила нейната...

Елизабет Тейлър: Сипи си едно питие, сложи си червило и се стегни! (видео)

Едва на 9 е когато снима първия си филм, но става първата актриса, която минава границата за хонорар от един милион долара за ролята...

Валентин Ангелов показва живопис, рисунка и рисувана керамика в галерия „Ракурси“

„Пътуване“ на Валентин Ангелов  Вернисаж: 28 февруари, 18 :30 - 20:00 ч. Галерия „Ракурси” - София, ул. „Хан Крум”4а Галерия „Ракурси” има удоволствието да представи изложбата  „Пътуване” на...