Христо Гърбов е роден на 23 септември 1957 г. във Варна. В продължение на една година учи специалността „Технология на металите и металообработващите машини“ във Висшия машинноелектротехнически институт, Варна. Следва „Актьорско майсторство“ за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Елка Михайлова (1979 – 1983).
Мести се в София през 1987 г. Женен е за режисьорката Иглика Трифонова.
Работи в театрите Драматично-куклен театър „Иван Димов“ (1983 – 1985) и Драматичният театър в Ловеч (1985 – 1987), след конкурс е назначен в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в София през 1987 г. и до днес.
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.
Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Христо Гърбов.
Член на СБФД (1994).
Играл в известни български игрални филми като „Аритмия“, „Рапсодия в бяло“, „Хълмът на боровинките“, „Пътуване към Йерусалим“. Участва в шоуто „Улицата“ на Теди Москов, както и в един от новите български сериали – „Морска сол“. Участва в забавните предавания „Велика България“ и „Комиците“. За играта си в постановката „Още веднъж отзад“ от Майкъл Фрейн (постановка: Иржи Менцел) е награден с Аскеер’98.
Актьорът споделя:
Винаги съм вярвал в разума на човека. С времето се учудвам и аз защо… Някак си съвремието показва неистово движение към самоунищожение с тази алчност. Точно седемте смъртни гряха се вихрят по света. Тия кризи идват от алчност за правене на пари. И ако няма регулатор някакъв, тъй като не съм вярващ, за мен единствено разумът може да е регулатор. Да се внесе разум, защото сме тръгнали много апатично, много лакомо.
Гледната точка на един луд е по-безобидна и по-лесно се приема от хората. В същото време пък в устата на един луд можеш да вкараш много истини, които иначе не биха се преглътнали. И аз никога няма да зарежа лудостта – винаги я използвам в професията си.
Обикновено пред деца казвам: „Мили деца, то не е много хубаво да си луд, но аз да ви разкажа една приказка” и почвам да си измислям за веселия картоф и небрежната ябълка, които се срещнали. И от там вече тръгват импровизации.
Страшно се впечатлявах от киното. От малък заживях със света на изкуството – на киното, после на театъра, а от телевизията успях да се запозная и с нашите комедийни актьори. Но аз винаги съм харесвал комиците и най-много Чарли Чаплин. Той умее с играта си да внася истински, дълбоки чувства. Той е „малкият човек“, с когото повечето хора се идентифицират.
Като малък не можех да казвам „р”, а майка ми ме питаше: „Ицо, кажи, ти умен ли си или прост?” Аз абсолютно осъзнавах, че ако отговоря, че съм умен, няма да има нищо смешно. Затова отговарях: „Плост съм” и майка ми се заливаше от смях.
Гледам и на сцената сега – като кажеш на хората, че си прост, те винаги се смеят. А като кажеш: „Прост, прост, та чак тъп”, се заливат от смях.
По принцип човешката тъпота и глупост, неадекватност, са извор на най-много смешки.
Не, мен простотията не ме плаши, аз нея мога да я понеса. Лошотията ме притеснява. Трябва доброто да се буди повече у хората. За съжаление то, лошото, не се поддава много на влияние.
Който най-добре лъже „триумфясва и приема аплаузите“ – има такава една реплика в „Криворазбраната цивилизация“.
Комедиите са жанр, който хората искат и предпочитат да гледат. Добре направени, имат дълъг живот.
На снимачната площадка режисьорът е шеф и е много важно да има шеф. Защото иначе нещата стават неконтролируеми. Оставиш ли ги артистите, положението е “бегай-мани”. В киното особено е много трудно, трябва на всички да внушиш, че това, което правят, е важно, да ги сплотиш. Но трябва един да вземе решение, защото на всички им идват най-различни идеи.
Аз съм доста независим човек, а в една колективна работа е много важно да се вслушаш какво иска режисьорът, колегите, да можеш и ти да дадеш от себе си всичко като умение и опит. Вече имам доста голям опит и нещо като не харесам, много бурно реагирам, което е грешка. Но си го съзнавам, отчитам го и успявам да се преборя с него.
Заглавна снимка: Христо Гърбов в роля от филма на Иглика Трифонова „Асансьор за пациенти”
ARTDAY.BG
