Султан Ангелов, „Писмо до баща ми“
ПИСМО ДО БАЩА МИ
Тате, аз съм добре, пораснах …
И брада ми поникна вече.
Взех сам да изкарвам насъщния
и храня огнището, което ми завеща.
Но, тате, мама много остаря.
Откакто за последен път те видя,
виждам самота в очите ѝ.
Тате, трудно ми е – любов ме гони,
мисля. И залъка мисля. А когато
погледна мама,
отново за смъртта се сещам…
Пуста е някак бащината къща.
Не ми липсваш много,
само сутрин преди работа
и като се прибирам.
Тогава ме връхлита мисълта и сърцето ми…
Не питай.
Кучето го храня. Не ни мисли, тате.
Пак ще ти пиша, надявам се да си добре.
(Твоят син)
Султан Ангелов
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
