Не съжалявай – тъй съдбата е решила…

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Завърнеш ли се някога на този остров,

не бързай родната си къща да подириш.

Огледай първо улиците, спрели сред покрайнините,

и се опитай да прозреш дали те чака някой тук.

За толкова години

дори и богове забравяли са хората,

а ти си само смъртен,

за някои от този град отдавна мъртъв.

На кораба изчакай нощ да падне по-добре.

Сред тъмнината ще се чувстваш в безопасност –

ако случайно зърнат те пазачите от крепостните кули,

по-скоро за видение ще те помислят.

Така

с окъсаните си и вехти дрехи,

които крият благородното ти потекло,

пред къщата на някой стар приятел спри.

Ако те помни той,

ако зарадва се и във дома си те посрещне,

не се страхувай своя път да му разкажеш.

Дали ще ти повярва не е важно –

видял ли си наистина циклопите и лестригоните,

говорил ли си с Посейдона разгневеният,

да потвърдиш самият ти със сигурност не можеш.

Защото всичките богатства,

които в своето пътуване натрупа,

са само вещите, с които смъртните запълват дните си,

и нямат нищо общо с боговете,

те тяхното присъствие не могат да докажат.

Но доказателствата нужни са на хората,

които никога не вярват –

не за тях измислени са боговете.

Кажи, дали наистина те чака някой тук?

Синът ти не е бебето,

което в своите ръце държеше,

той е вече мъж

по пътища, избрани от самия него, тръгнал.

Ще види ли далечните пристанища,

които корабът ти някога достигна,

това малцина знаят.

О, как прекрасни бяха тез пристанища

и колко радост те ти подариха.

Но ти винаги бързаше,

дори Калисто не успя да те опази

от силното желание да се завърнеш нявга тук.

Дано намериш родния си остров

такъв, какъвто в спомените го запази.

Но ако видиш, че отдавна си ненужен,

ако на двора в къщата ти чужденци пируват,

а твоята жена им носи вино,

не съжалявай – тъй съдбата е решила.

Все още корабът ти на брега те чака –

понякога предметите по-верни са от хората,

и има още толкова пристанища,

които струва си да бъдат посетени…

Завърнеш ли се някога на този остров,

което си оставил – не търси.

Герасим К. Балабанов, „Одисей“

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Първият български дигитален правописен речник БЕРОН вече е факт

Първият български дигитален речник е вече наличен. Платформата за Български езикови ресурси онлайн БЕРОН бе представена днес в Българската академия на науките. Дигитализирана версия на Официалния правописен речник...

Почина доайенът на българския балет проф. Петър Луканов

Почина доайенът на българския балет проф. Петър Луканов. Дългогодишен солист, хореограф и педагог, той е създател е на повече от 80 балетни постановки и...

Нелсън Мандела: Всеки може да надрасне обстоятелствата и да постигне успех

Нелсън Холилала Мандела е роден на 18 юли 1918 г. в Мвезо, Южна Африка. Завършва образованието си в University of Witwatersrand и специализира право...

Мария Бакалова, Бойко Кръстанов и още 15 българи са приети за членове на Европейската филмова академия

Актьорите Мария Бакалова и Бойко Кръстанов, както и още 15 представители на българската кинематография, са сред 709-те новоприети членове на Европейската филмова академия. Тя...

Справянето с болката е единственият начин да запазим жив спомена за изгубените си близки

В „Камий, моето вдъхновение“ (изд. „Персей“, превод Румен Руменов). Софи Дол разказва за личната си трагедия като майка: в навечерието на Коледа, след четири дни...