В „Камий, моето вдъхновение“ (изд. „Персей“, превод Румен Руменов). Софи Дол разказва за личната си трагедия като майка: в навечерието на Коледа, след четири дни ужасна треска, 16-годишната ѝ дъщеря Камий умира.
Завладяна от болката си, Софи Дол пише, за да запази завинаги спомена за тези последни дни с дъщеря си, за да живее още няколко часа в компанията на мъртвото си дете, за да спре приливната вълна от мрачни и опасни мисли. Тя иска да съхрани образа на дъщеря си – нейния „честен, прям, сияен“ поглед, моментите на интимно съучастие, скандалите, безгрижния ѝ смях. След Камий остават празнотата, организирането на погребението, утешаването на приятелите ѝ тийнейджъри, близките.
Романът не е просто изповед на една скърбяща майка или издигане на мавзолей за починалата, а разказ за съпротивата пред непоносимото, където думите върху белия лист са своеобразен опит за оцеляване.
Софи Дол е френска актриса и писателка, родена през 1965 г. Обучението ѝ по музика в Националната консерватория в Страсбург я подтиква отрано да се занимава с изкуство. Оттогава насам преживяванията ѝ все повече се обгръщат от света на буквите, звуците и движението. Животът ѝ е белязан от две големи трагедии – убийството на майка ѝ, когато Софи е само на 16 години, и смъртта на дъщеря ѝ. Втората е и причината актрисата да започне писателския си път.
„Камий, моето вдъхновение“ е първият ѝ роман и е удостоен с наградата за дебют от Lauriers Verts de La Forêt des Livres. Автор е също на романите La Suture (2016) и „В голямата обществена пералня“ (2018), преведен на български в издание на „Персей“, 2022 г.
ARTDAY.BG
