Иван Евстратиев Гешов е министър-председател от 1911 до 1913 г. Той остава в историята като първият икономист, който се застъпва за насърчаване на българската индустрия. Шеф е на Кредитната банка и на банкерска къща “Евлоги и Христо Георгиеви”.
Иван Евстратиев Гешов е син на богат търговец от Пловдив – Евстрати Гешов, който през 1834 г. заедно с брат си Христо основава богата фамилна търговска къща. Клонове на фирмата има във Виена, Цариград, Манчестър. През 1865 г. баща и син отиват в Манчестър, за да открият търговска кантора. Тук в продължение на седем години Иван учи финансови и политически науки и едновременно помага на баща си в кантората. След дипломиранието си през 1872 г. той се връща в Пловдив и се включва успешно в семейния бизнес.
На 23 години младият Гешов е със завидно европейско образование, познания по чужди езици и значителен професионален опит. През 1875 г. той се жени за Мария Николова Пулиева. Двамата са се харесали предварително. Родът на Мария също не е случаен. Началото на Пулиевите поставят трима братя – боляри от Арбанаси, които основават три големи рода – Полизу от Влашко, Пулиеви от Карлово и Бракалови от Калофер. От същия род са и съпругите на Найден Геров и на министър-председателя Теодор Теодоров, бащата на поета Христо Ботев и други.
Иван и Мария заживяват щастливо и доволно. По повод на женитбата си, младоженецът споделя със свой приятел: “С нейното влизане в моя дом влезе и щастието”. Банкерът печели добре, пък и Мария Пулиева е получила добра зестра и двамата не се притесняват за бъдещия си живот. Семейството се сдобива с пет деца – трима синове и две дъщери.
През 1876 г. в живота на българите се случва Априлското въстание, завършило с масови кланета на въстаналото население. По това време Гешови живеят в Пловдив. Като един от малкото пловдивчани, владеещи чужди езици, Иван Гешов изпраща до английския вестник “Таймс” серия кореспонденции за жестокостите на турските власти. Тази му дейност направила добро впечатление и той е поканен да заеме титлата почетен вицеконсул на САЩ в Пловдив и да предоставя сведения на чуждестранните анкетьори. Иван не се възползва от поканата, но дава на американския дипломат Юджийн Скайлър необходимите сведения, заедно с изключително богата информация за българското население в Османска Турция. Турското правителство обаче следи действията на банкера и на 12 август 1877 г. той е арестуван и хвърлен в затвора. Гешов се отървава от смъртната присъда благодарение на застъпничеството на представителите на Великобритания и САЩ в Цариград, но той и семейството му са изселени принудително в турската столица заедно с още 22-ма техни роднини.
След Освобождението семейството се завръща в Пловдив, където Гешов е избран за първия председател на Областното събрание и директор на финансите на Източна Румелия. През 1883 г. той е първият директор на Българската народна банка и заедно с жена си и децата си се премества в София, където започва неговата възходяща кариера. Гешов е министър на финансите в кабинетите на Васил Радославов и на Константин Стоилов. От 1901 г. оглавява Народната партия, а от 1920 г. – Обединената народнопрогресивна партия. От 1911 до 1913 г. е министър-председател.
Едновременно с политическата си дейност Гешв не забравя и книжовните си занимания и през 1898- 1923 г. е председател на Българското книжовно дружество, което прераства в БАН.
През всичкото това време Гешов храни дълбоко уважение и любов към съпругата си. В писмо до нея от 26 август 1900 г. той записва с откровение, че счита Марийка за “христолюбива, трудолюбива и пестелива майка” и заключава: “Дай Боже всичките българки да бъдат като тебе и всичките българи… да бъдат честити и да имат добри стопанки като тебе”. С Мария Иван Гешов споделя и политическите си намерения. В трагичните дни на Блаканската война, в писмо от 21 юни 1913 г. той пише от Париж: “ти, която си праведна, моли се Богу за мене… и моли му се особено много за тая бедна и нещастна България”.
От своя страна Мария също храни дълбока любов към съпруга си. Тя страда, когато той отсъства дълго заради търговските си дела по чужбина. “Любезний ми Иванчо – пише му тя на 6 март 1879 г. – Много ми е мъчно като се разделихме и колкото минава, толкози по-мъчно ми е. Харитина всяка вечер се моли да си дойдеш и всяка заран те вика и почти плаче. Анка беше много болна… и сега е добре… Целувам те най-сърдечно и съм твоя искрена Мария Гешова.
Мария се грижи и за доброто възпитание на децата. В дома, в който никога не са липсвали пари, не се живее в излишен разкош. В писмо до синовете си – студенти в чужбина, и до дъщерите си, богаташът Гешов съветва и моли никой от тях “да не дава пример за разкош, тъй като България е бедна и разпъната на кръст.”
Подобно на съпруга си, Мария възпитава у децата скромност, пестеливост, трудолюбие и благотворителност. А когато Мария започва да се оплаква от нещо, Иван намира начин да я сгълчи и да й вдъхне увереност. На 11 юли 1898 г. той й пише от Букурещ: “Да бях на твое място не щях да възприема да се оплаквам… Съжалявам, че и досега не можа да усвоиш моите възгледи върху твоя въпрос, та от никого на тоя свят да не се оплакваш… Оплакването, както и лъжата са оръжие на слабите. Ние слаби ли сме?… Долу оръжията на слабите. Не обича ли те някой, отбягвай го, за да не му причиняваш неприятност да те гледа, и свършено…”
1897 година е преломна в живота на семейството на Мария и Иван Гешови. На 5 юли 1897 г. в дома си в Букурещ умира най-богатият български търговец и банкер Евлоги Георгиев. Тъй като двамата с брат му Христо не са женени, веднага плъзва слухът какъв е размерът на баснословното им състояние и на кого ще бъде оставено то. Когато на 8 юли румънският мирови съдия отваря завещанието и съобщава, че за универсален наследник е определен Иван Евстратиев Гешов, всички ахват от изумление. Състоянието е оценено на 19 милиона лева. Главният завет в завещанието е да се дадат 6 милиона за “висше училище”, което трябва да бъде основано в България.
Оттук нататък за универсалния наследник започват тягостни дни. Той трябва да се пребори с недоволните близки роднини, със 7-те изпълнители на завещанието, посочени от Евлоги Георгиев и дори с българската държава, която счита, че той е само подставено лице, което е фалшифицирало завещанието. Гешов наема най-добрите адвокати и привлича за консултанти френски светила в международното право. С право чуждите журналисти и дипломати го наричат “единственият джентълмен” в българския обществено- политически живот.
От 16 март 1911 г. до 1 юни 1913 г. Иван Гешов е министър-председател. В качеството си на първа дама Мария Гешова организира благотворителни акции в помощ на войниците на фронта, а понякога съпровожда съпруга си в неговите дипломатически мисии преди и по време на войната, вдъхвайки му увереност и сигурност.
Иван Евстратиев Гешов умира на 11 март 1924 г. в София. Само три месеца след него умира и Мария Гешова, за да остане и в смъртта близо до съпруга си.
Дарителската дейност на фамилия Гешови е огромна.
Тя започва още през 1873 г., когато той основава Благотворително дружество. С негово значително финансово дарение се построява мавзолеят в Плевен в памет на загиналите в Освободителната война руски и румънски войници.
Построяването на Софийския университет “Св. Климент Охридски” нямаше да бъде възможно без борбата и твърдостта на банкера и моралната подкрепа на съпругата му Мария.
През 1908 г. Гешов изплаща ипотечния дълг на БКД (Българско книжовно дружество) към БНБ в размер на 120 хил. лв, поставя началото на паричен фонд. През 1923 г. Гешови завещават на БАН четириетажна къща на ул. “Сердика” 4. Имотът е оценен на 3 млн. лв. и до днес Академията ползва тази къща за свои нужди.
Друго изключително голямо дарение на семейството е предназначено за Българския червен кръст. Дружеството получава като дарение къща и 1 милион лева.
Източник: bulgarianhistory.org
ARTDAY.BG
