Кнут Хамсун е носител на Нобелова награда за литература за 1920 г. Смятан е за едно от най-значимите имена в скандинавската литература. Кариерата му продължава повече от 70 години. Използва в творчеството си похвати като поток на съзнанието и вътрешен монолог, което го прави един от пионерите в психологическата литература. Повлиял е автори като Томас Ман, Франц Кафка, Максим Горки, Стефан Цвайг, Херман Хесе и Ърнест Хемингуей. Често е критикуван заради симпатиите си към нацисткия режим. На български са преведени книгите му „Глад”, „Мистерии” и „Пан”. Умира през 1952 г.
Писателят от първо лице:
„Не уважавам търговците и проповедниците. Единственият им талант е да казват точните думи в точното време.“
„Виждам звездите пред очите ми, а мислите ми биват грабнати от урагана на светлината.“
„И любовта се превърна в начало на света и в негов владетел. Но всичките й методи са изпълнени с цветя и кръв.“
„Трябва да мечтаеш през лятото, след което да спреш. Някои хора обаче мечтаят цял живот и не могат да се променят.“
„Бог е забравен, неговото място зае долара, а машините не могат да успокоят разтревожената душа.“
„На преклонна възраст сме като купчина писма, които някой е изпратил. Вече не сме в миналото, а сме пристигнали.”
„Няма нищо като това да бъдеш оставен сам отново, разхождайки се в гората в мир със себе си. Да си вариш кафе, да си тъпчеш лула и да си мислиш… Защото аз искам да скитам, да мисля и да направя желязото нажежено до червено.”
„Когато добро се случи на човек, той го нарича провидение, а когато му се случи лошо – съдба.”
„Нищо по-лошо не може да се случи на младия мъж или жена от това да бъдат преждевременно натоварени с благоразумие и отрицание.”
„Днешните богатства и почести са ме затрупали, но един дар ми липсва, най-важният от всички и единственият, който наистина има значение – дара на младостта.”
„Истината не е нито обективна, нито балансирана гледна точка. Тя е субективност на себеотрицанието.”
„Нещата се наредиха. Те винаги се нареждат. Но не винаги се нареждат както трябва.”
„Това, което има значение, е не в какво вярваш, а искреността и убеждението, с които вярваш.”
„Любовта е точно толкова жестока и опасна, колкото убийството.”
„Не мога да измисля рима дори на чадър, да не говорим за живот, смърт и вечен мир.”
„Не забравяй, някои дават малко, но това означава много за тях, а други дават всичко, но не им коства нищо. Кой дава най-много тогава?”
ARTDAY.BG
