„Винаги ме е впечатлявал фактът, че изненадващ брой личности никога не употребяват мозъка си. И също такъв брой го употребяват, но по удивително неподходящ начин.
Изненадвам се също и когато откривам как мнозина интелигентни хора живеят тъй, сякаш не са се научили да използват сетивата си – те не виждат нещата пред очите си, не чуват думите, звучащи в ушите им, не обръщат внимание на какво докосват или вкусват.
Някои живеят без да осъзнават състоянието на собствените си тела.
Други сякаш живеят в най-странното състояние на съзнанието, убедени, че днешното им положение е окончателно, без възможност за промяна.
Като че светът и психиката са статични и ще останат такива завинаги.
Те изглеждат напълно лишени от въображение, зависят напълно и изключително от сетивните си възприятия.
Шансовете и възможностите сякаш не съществуват в света им, а в тяхното “днес” няма истинско “утре”. Повтарям – няма истинско “утре”.
Бъдещето е просто проекция на миналото.“
Карл Юнг
ARTDAY.BG
