Като „пречистено парченце въздух“ – спомен за поета Биньо Иванов

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Биньо Стоянов Иванов е роден на 16.01.1939 г. в с. Бараково, Кюстендилско. Завършва ВИИ в София (1965). Работи в промишлено предприятие в Кюстендил и в местния литературен печат. Първите му публикации са от 1958–59 г. („Родна реч“), в периода 1961–64 публикува епиграми в „Народна младеж“. След 1967 г. публикува стихотворения в „Пулс“ и „Литературен фронт“. В началото на 80-те участва в радиопредавания на „Свободна Европа“ и „Дойче веле“. Първата му поетична книга, „До другата трева“, излиза през 1973. Следват „Над полето, сред небето“ (1979), „Навярно вечно“ (1980), „Природи“ (1985), „Стихотворения“ (1989, 2004), „Пътешествието на бабините очила“ (детски стихотворения, 1989), „Си искам живота“ (1993), „Часът на участта“ (1998), „Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано“ (2004). Посмъртно е носител на Специалната награда на Сдружението на българските писатели. Умира през 1998 година.

НАВЯРНО ВЕЧНО

Навярно вечно иде краят.
Миг след миг се удължавам
и достигам всичко,
над сънища и преумори
трептя като усамотено,
пречистено парченце въздух –

до лакомия край на тишината,
която няма край.

…войски с паунови крила,
тълпи с паунови пера…

По тъмните гори, по светлите скали,
посред света вървя разнообразно,
разнообразно и безсмислено –
…ти грееш под стадата,
безсмислена трева,
потъвам те възкръснал,
безсмислена река,
ловя те благодарен,
безсмислен цъфнал плод
безсмислен и единствен,
разгръщам те, живот…

– безсмислено и всеотдайно,
и над ръцете ми се вдига огън,
укрепнал огън, който е луна,
луна и слънце, слънце и луна,
та чак до края си ще свети то,
което няма край.
…без вас, войски с паунови крила,
тълпи с паунови пера,
без теб, подпухнало от смисъл равновесие,
точка – едра колкото муха
в центъра на всеки телевизор…

А всичко,
и край мене и у мене,
се стяга –
скача –
свети –
гърми:
като разхвърляни в полето вълци

като навързани в мъглата железа

като към края втурнати звезди.

Това е от непроходими мисли!
Това е от единствена любов!

Възторжена,
единствена любов, когато се нахвърлям
да продължавам дните на това човечество,
което няма край!

… и ме изпълва
с лазерно спокойствие…

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Разбирай хората, не ги съди ~ Жорж Сименон

Жорж Сименон е белгийски писател, един от най-плодовитите автори на ХХ век. Творчеството му е събрано в 80 тома. Само за популярния си персонаж,...

Радостта не се намира във вещите. Тя е в нас самите ~ Рихард Вагнер

Името на Рихард Вагнер е свързано с най-големите завоевания и реформи в оперното творчество. Той е гениален творец, който не само обогатява изключително много...

Джазът стига

„В преработването на литературни текстове ние умишлено ли произвеждаме подсладена таблетка, която публиката да може да преглътне? Кой е поетът, който ще танцува пред...

Томас Бернхард: Аплодисментите са предвестници на бедствие

Томас Бернхард е считан е за един от най-важните немскоезични автори след Втората световна война. Носител е на много награди, сред които „Рудолф Александер...

Любовта към всички живи същества е най-благородната черта у човека ~ Чарлз Дарвин

Чарлз Робърт Дарвин се ражда на 12 февруари 1809 година в Шрюсбъри, графство Шропшър, Англия. Петото дете от общо шест в семейството на д-р...