Смъртоносната гореща вълна, която връхлетя Сахел в началото на април, е свързана с човешката дейност според изследване на научната организация World Weather Attribution (WWA), публикувано в четвъртък, съобщи АФП.
От първи до пети април Мали и Буркина Фасо са сблъскаха с екстремна топлина – температури над 45 градуса по Целзий, която причини смъртни случаи.
Научните наблюдения и температурните модели показват, че топлинната вълна през март и април в региона „би трябвало да бъде невъзможна“ без глобално затопляне от 1,2 градуса по Целзий в резултат от човешката дейност.
Научният доклад уточнява, че епизоди като този в Сахел – пет дни през април, не са се случвали от 200 години.
Горещите вълни са чести в този регион по това време на годината, но настоящият април би трябвало да бъде по-хладен с 1,5 градуса по Целзий, ако хората не бяха провокирали затопляне на планетата вследствие на изгаряне на фосилни горива, се казва в доклада.
Тези тенденции ще продължат в бъдеще.
Учените смятат, че подобна топлинна вълна в Мали и Буркина Фасо ще бъде с един градус по Целзий по-гореща в свят, който е с 0,8 градуса по-горещ от сега. Ще има 10 пъти по-чести горещи вълни, ако затоплянето достигне границата от 2 градуса по Целзий.
Продължителността и тежестта на топлинната вълна е провокирала увеличение на смъртните случаи и хоспитализациите, регистрирани в тези държави, независимо от факта, че населението на Мали и Буркина Фасо е свикнало на високи температури, се казва в изследването на WWA.
Невъзможно е да се прецизира броят на жертвите заради липсата на достатъчно данни в тези държави, но е възможно да са стотици и дори хиляди.
От първи до четвърти април констатирахме увеличение на нуждата от медицинска помощ, каза на 5 април професор Джибо Махамане Дианго, завеждащ отделението по анестезиология в болница в Мали. Според него през първите четири дни на април са били докарани 102 души, от които повече от половината са били на хора над 60 години. През целия месец април на миналата година докараните са били 130.
Топлинните вълни са сред най-катастрофалните природни бедствия и засягат особено тежко възрастните хора и малките деца, се уточнява в изследването.
Пикът на жегата в Мали достигна 48,5 градуса по Целзий. Периодът съвпадна с Рамадана и с прекъсвания на електричеството, което ограничи възможността да се използват вентилатори и климатици. Беше засегнат и достъпът до здравни услуги.
В началото на април в центъра за кръвопреливане столицата на Мали Бамако изиска отлагане на всички неспешни кръвопреливания заради ежедневни прекъсвания в електрозахранването, достигащи продължителност от 12 часа.
От началото на 70-те години на 20-и век държавите от региона Саахел се сблъскват със суша, а от 90-те години започнаха периоди на интензивни дъждове.
От друга страна, тежката суша в Южна Африка, опустошила реколтата и изложила милиони хора на глад, е провокирана главно от феномена Ел Ниньо, а не е резултат от климатичните промени, гласят резултати от друго научно изследване на международната научна организация World Weather Attribution (WWA), цитирано от АФП.
Изследвания в различни части на света са показали, че множество метеорологични феномени са в резултат на комбинация от климатичните промени и Ел Ниньо, каза Джойс Кимутаи, специалист по климатичните промени от колежа „Импириъл“ в Лондон, цитирана в изследването. „Сушата в Южна Африка, изглежда, е рядък пример за явление, дължащо се главно на Ел Ниньо’, подчертава тя.
Изследването на WWA включва Зимбабве, Ботсвана, Замбия и Мозамбик. Анализирани са данни за периода между декември 2023 и февруари 2024 г. – пика на дъждовния сезон в региона. Констатирано е, че количеството дъждове са се увеличили, независимо от повишението на температурите. Топлината е провокирала по-голямо изпарение.
Феноменът Ел Ниньо започна в средата на 2023 г. и би трябвало да продължи до май т.г. Австралия обяви края на Ел Ниньо на 16 април. Международната асоциация „Оксфам“ предупреди, че над 20 млн. души в Южна Африка гладуват или са застрашени от недохранване заради засушаването.
Снимка: Pixabay
ARTDAY.BG
