„Маслени бои и мрамор“ от Стефани Стори публикува на български изд. „Изток-Запад“. Книгата е с твърда корица и съдържа 304 черно-бели и 16 цветни страници. Вълнуващият роман изправя един срещу друг двама от най-изявените творци на Ренесанса – Леонардо да Винчи и Микеланджело Буонароти, в периода 1501-1505 г., когато живеят и работят във Флоренция. Леонардо е вече утвърден 50-годишен художник, докато Микеланджело е млад скулптор, почти неизвестен във Флоренция, макар вече да е създал „Пиета“ в Рим. Със своята пламенност и скромност Микеланджело печели поръчката на църковното настоятелство, която Леонардо е сигурен, че ще получи. От прочутия Камък на Ди Дучо той извайва това, което ще стане една от най-известните скулптури на всички времена – „Давид“. Точно когато Леонардо преживява тежко този неуспех, както и катастрофалните провали на няколко свои инженерни проекта, съдбата го среща със съпругата на търговеца на коприна Франческо дел Джокондо. Тя става негова муза и той сътворява своя шедьовър „Мона Лиза“.
Стефани Стори: „За първи път зададох въпроса, който ме вдъхнови за този роман, преди двайсет години, когато бях в колежа и научих, че Леонардо и Микеланджело са живели във Флоренция от 1501 до 1505 г. Историческите документи ни казват, че двамата открито не са се харесвали. Съвременници съобщават за шумни спорове между тях по улиците. Що се отнася до тяхното съперничество, историците на изкуството се фокусират върху състезанието с поръчаните стенописи, когато всеки от тях е нает да нарисува противоположна стена в кметството на Флоренция. Както се споменава в този роман, Леонардо бил нает да нарисува битката при Ангиари през 1503 г. Микеланджело бил ангажиран, след като завърши „Давид“, да нарисува битката при Кашина. Няколко месеца двамата работили един до друг в една и съща зала, но нито един от тях не завършил фреската си. В продължение на векове историците на изкуството тъгуват, че този велик двубой не е довел до нищо.
Но аз се запитах наистина ли не е довел до нищо? През годините непосредствено преди поръчването на стенописите Микеланджело е ваял „Давид“, докато Леонардо е рисувал „Мона Лиза“. Със сигурност не е съвпадение, че двете най-емблематични произведения на изкуството в цялата западна цивилизация са създадени в един и същи град по едно и също време. Възможно ли е да се повярва, че тези двама великолепни конкуриращи се творци не са се конкурирали? Тези привидно непобедими противници отвеждат всички нас до по-големи висоти, отколкото бихме могли да достигнем сами. Не е ли съвсем логично младият Микеланджело да е подтикнал застаряващия Леонардо да нарисува „Мона Лиза“ точно както Леонардо е подтикнал Микеланджело да извае „Давид“? Романът „Маслени бои и мрамор“ е моят опит да отговоря на този въпрос.“
