Изложба от фотографии и оригинални документи под наслов „Модата в огледалото на едно столетие – от средата на XIX до средата на XX век“ беше открита в сградата на Държавен архив – Варна, предаде БНР. Експозицията включва над 120 снимки, които проследяват промяната в облеклото и аксесоарите в някои от най-интересните и динамично развиващи се отрязъци от новата българска история.
В отделни табла са илюстрирани дамската, мъжката, детската, сватбената, дворцовата мода, допълненията, униформите, спортните, плажните и карнавалните облекла, както и прическите през тези паметни 100 години.
Специално внимание е отделено на известните стилисти от епохата, както и на популярни светски личности като Лора Каравелова, актрисата Султана Рачо Петрова, поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна, писателката Яна Язова и други, които могат да бъдат сравнени със съвременните инфлуенсърки, създаващи и налагащи тенденциите в облеклото.
Експозицията изважда на показ само малка част от доказателствата за ролята на модата като естетически катализатор на българското общество по пътя на европейското му израстване, които Държавна агенция „Архиви” пази в снимковия си трезор.
Изложбата „Модата в огледалото на едно столетие – от средата на XIX до средата на XX век“ бе представена през май и юни с голям успех и в София в галерията на Държавна агенция „Архиви“ на ул. „Московска“ 5. В изложбената зала бяха демонстрирани непоказвани досега рокли, официални мъжки костюми и аксесоари от 20-те, 30-те и 40-те години на XX век, както и дамски преносим будоар, шапки и кутии за тях, повечето от фонда на големия български историк и писател Симеон Радев и съпругата му, художничката Бистра Винарова.
Европейската мода, свързана с развитието на градската култура, започва да навлиза по-отчетливо у нас в късната възрожденска епоха с костюмите алафранга и полите с обръчи (кринолини), наричани малакоф. На фотографиите до войните за национално обединение (1912–1918) се виждат богато украсени шапки XXL, рокли с турнюр (малка възглавничка под полите на тоалета), който придава обем на ханша, пристегнати с корсет талии.
„Първата световна война променя коренно ситуацията. Недоимъкът, включително на платове, налага минимализъм. Дължината на полите и косите се скъсява драстично. Корсетът е отхвърлен като „жестоко менгеме на женското тяло, което клето стиска коремните органи и дробове, като причинява малокръвие, па даже и охтика“, коментира изнасящият сказки за модата през 20-те години проф. д-р Парашкев Стоянов.
Особено в периода между двете световни войни българското общество се интересува живо от модата. Тенденциите се научават от многобройните журнали за мода, домакинство и изкуство, издават се брошури. Из страната обикалят лектори, които запознават любопитната публика със своите виждания за ползите и вредите от модните увлечения.
Много от разискваните проблеми звучат съвременно – за финансовия аспект на вманиаченото следване на тенденциите, за налагането на нездравословни стандарти за красота. Д-р Захари Захариев през 1936 г. в брошурата „Женското тяло и модата на тънката линия“ громи прекалено слабото тяло, „тоест, прозиращи ребра, плоски гърди, тънки ръце и крака, тесен таз“, които според него не почиват върху „здравите биологични основи на природните изисквания“, цитира БТА.
Облеклото от периода е близо и до днешните разбирания за „бавна“ и екологична мода – работи се с качествени, предимно естествени тъкани с идеята за дълговечност на дрехите.
Фотографиите от времето след Втората световна война до 50-те години пък показват остатъчни проблясъци на префинена елегантност на фона на упадъка на модата, който освен на тежките икономически условия се дължи и на неприязънта на новата работническо-селска власт към предишния „буржоазен“ лукс.
Снимки: Държавен архив – Варна
ARTDAY.BG
