„Лора, Яворов и аз” – липсващият пъзел в истината за Яворов

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

„Лора, Яворов и аз” (Издателство „Библиотека България”), със съставител д-р Петър Величков,  осветява нов фрагмент в  драмата Лора – Яворов. Досега в публичното пространство бяха познати две страни от драматичната история – на рода Каравелови, от който произхожда Лора и на Яворов и немногобройните му приятели. Но гледната точка на третия участник – Дора, почти столетие не беше допускана да види бял свят в публичното пространство. За пръв път читателите могат да прогледнат от първо лице в една отминала епоха, в търсене на истината чрез дневниците на Дора Конова.

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно. Разказвайки спомените си, Дора Конова споделя своята истина, заявява съществуването си, което на практика ѝ бива отказано приживе, защото тя безспорно е непризнат фактор в живота и на Яворов, и на Лора, а и в тяхната смърт. И тази Дора, която ще видят прочелите тази книга, е онази, която се завръща в диалога на много нива, възкресявайки истината за себе си. С акта на говорене Дора ни показва себе си такава, каквато е – изключително силна и достойна жена, изпълнила своята мисия.

Лора, Яворов и аз – мемоари на Дора Конова - Библиотека България

За своя проект Петър Величков споделя:

За пръв път четем липсващия пъзел в драматична история, която 105 години не е излизала на вниманието на обществото ни. Няма какво да се намери, нищо архивно, което да бъде новост за края на Яворов, освен спомените на Дора Конова. Щастлив съм, че успях да довърша този проект, който започна преди 4-5 години. Можем да се доверим Дора Конова – при всички проверки, които направих, няма никакво разминаване. Дора  приживе се опитва многократно тези спомени да бъдат отпечатани. След смъртта ѝ, нейната племенница Мария Цанкова опитва същото – не успява. Те са изповед, като откъси от филм. В предговора не давам мнение, а оставям читателя сам да си извади заключението коя е по-виновната – тя или Лора. Това е световна история, но ние, българите, не успяваме да я направим световноизвестна. В послеслова изразих и мнение – спомените на Дора са пиеса, изиграла се в реалността, не на сцената. Режисьор е Лора Каравелова – тя е изпълнителка и на главната роля, а другите две роли в любовния триъгълник дава на Яворов и на Дора. В спомените Лора казва: „О, двете ми глупачета…” Дора пита: „Кои глупачета?” Отговорът е: „Ти и Яворов”. Дора пише: ”С какво равнодушие и безразличие каза това Лора!”

Лора се самоубива, но товарът на драмата се носи от Дора Конова – от 1914 г. до смъртта ѝ през 1971 г. Подтик да напише спомените си ѝ дава любимата сестра на Яворов – Екатерина. Дора пише на листчета през 30-те години. Носела ги е в куфарче, събрало смисъла на живота ѝ. Там са и снимките, които са ѝ подарили и Яворов, и Лора, а и които самата тя е правила на Лора и Яворов. През 1944 г. пада бомба върху дома на Дора в София и всичко изгаря. И тя започва да възстановява спомените си отново.

Убил ли е Яворов Лора или тя се е самоубила? Имало ли е любов между Яворов и Дора Конова? Защо след смъртта на Лора, Яворов изведнъж я заобичва извънмерно? Случайно ли е избрано времето за второто му самоубийство – при възобновяването на делото? Кой кого уби?

Внимателният прочит на спомените на Дора Конова най-малкото е повод да се преосмислят възможните отговори.

Авторът: Д-р Петър Величков е български литературен историк, текстолог, журналист и изследовател. Автор е на бестселъри от типа „Стара слава“ – „Страсти и скандали в царска България“ (1. изд. 2000, 2. изд. 2004), „Софийските потайности“ (2004), на изследванията „Българинът: голата истина“ (2005), „Великденски и пролетни картички от Третото българско царство“ (2008), „Прототипи и герои“ (2013) и „Какво хапнаха и пийнаха великите българи“ (2013), на книгата „Яна Язова: проклятието на дарбата“ (2007), на стихосбирките „Сам си стигам“ (2002) и „Неразличим“ (2004). В периода 1987 – 1989 г. излизат подготвените от него за печат по оцелели чернови романи на Яна Язова „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, които съставят трилогията „Балкани“. По-късно разчита и урежда издаването на останалите ѝ неизлезли приживе творби. Редактира над 200 книги на български класици и съвременни автори. Председател е на журито на Националния литературен конкурс за разказ от млади автори „Яна Язова“, който се организира всяка година от Народно читалище „Постоянство“ и Община Лом. Членува в Съюза на българските журналисти.

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Робърт Лъдлъм: Това, което човек не си спомня, не съществува за него

Робърт Лъдлъм е продал над триста милиона копия от книгите си и това го прави един от най-печелившите съвременни автори. Автор е на близо...

Александър Солженицин: Истинската мъдрост е горчива

Мечтата му е била да умре в родината си. Така и става. Русия, която се е отказала от него, дълго време не е искала...

Ти ми даваш мъдростта да казвам „ДА“

„Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го...

Йосиф Бродски: Следете вашия показалец, защото той жадува да обвинява

Йосиф Бродски се ражда на 24 май през 1940 година в Ленинград. Той е руски поет, носител на Нобелова награда за литература през 1987...

За кирилицата с любов

„Какво мислите?“, пита подканващо всеки ден социалната мрежа. Защото дори тя може да задава въпроси; да ги формулира, да ги напише и да ги...