Маргарита Петкова обяви премиера на най-новата си книга „Още бели нощи“

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Премиерата на най-новата книга на Маргарита Петкова с любовни верлибри „Още бели нощи“ (Издателска къща „Персей“) ще се състои на 14.12. (четвъртък) от 18.30 ч., в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Стихове от книгата ще прочете актьорът Мариус Донкин.

Приятелски думи от Боян Биолчев.

Може да бъде изображение с 1 човек и текст, който гласи 'маргарита еткова още бели нощи Η 一 щи маргарита петкова премиера ощебели нощи ощебелу еб щебелин ци нощи 14.12., 18:30 ч. национална библиотека централно фоайе персей пEpĆ'

„Искате бели нощи? Как да ви кажа – единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло – животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу по равно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот трябва да си го изработиш. Не с тежък физически труд, със себе си, тоест с тежки умствени усилия, много тежки. Искате бели нощи за повечето даже непосилни, защото този работен инструмент не го имат за необходим. Има ли, питате, такава любов. Има, разбира се. Всяка любов е такава. Любовта е от теб към другия, няма какво да чакаш някой да дойде и да ти я даде, любовта е каквато си я направиш първо в главата, после в света. Любовта е както я усещаш, не както си я въобразяваш, щото въобразяването е невеществено и нерационално. Имаш любов в себе си – живей я, не чакай да ти я тикнат в ръцете по модела, който си чел, няма да ти е по мярка. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. То дори на полюса да се заселите, половин година ще е бяла нощ, ама после ви чака половин година черен ден. Това е отвън. А вътре – вие си решавате какво да ви е. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода е. Седиш на брега на реката, текат разноцветните води, можеш да влезеш във всяка, ако решиш, че тази ти харесва – розовка, зеленичка, синичка, на сърчица и пеперудки, червеничка, жълтичка (тя най-често се бърка със златната), в черничката можеш да се бухнеш, ако се подхлъзнеш или те подбутнат, тече си реката на живота, стига да не си далтонист, не е сложно. Ако имаш търпение, ще дочакаш бялата вода. Бялото съдържа в себе си всички цветове, ама това обикновено го забравяме. На бялото не можеш да кажеш, че е черно. Черното се преодолява, бялото се живее. Кой както.“ – Маргарита Петкова

Вход свободен.

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Денонощие – стихотворение от Блага Димитрова

ДЕНОНОЩИЕ от Блага Димитрова На разсъмване, щом разпозная потопения в изгрева хребет, още първата мисъл е тая, че не трябва да мисля за тебе. И през целия ден вероломна тя, където...

Гогол: Ние имаме прекрасната дарба да правим всичко незначително

„Ще се смея през сълзи“ са последните му думи. Мистикът Гогол продължава да остава загадка и след физическата си смърт. Той е признат класик...

Когато мамиш, крадеш правото на почтеност ~ Халед Хосейни

Писателят е роден на 4 март 1965 г. в Кабул, Афганистан. Най-голямото от петте деца в семейството – има трима братя и една сестра....

Лъжата като привилегия

"Аз обичам когато лъжат! Лъжата е единствената привилегия на човека пред всички организми. Лъжеш ли, до истината ще стигнеш! Затова съм и човек -...

В Международния ден на писателите: 20 цитата от книги, посветени на любовта

Днес отбелязваме Международния ден на писателите. Това са хората, които в пълна степен осмислят живота ни, защото възпитават и разума, и чувствата. А любовта...