Той е първият представител на Седмото изкуство, който през 1946 г. е приет за член на Френската академия.
На българският читател е известен преди всичко с автобиографичния си роман „Славата на моя баща”, както и с превода на пиесата „Топаз” в превод на Георги Куфов. Кинаджиите са запознати с филмираната „Марсилска трилогия: Мариус, Фани и Сезар, която пресъздава за екрана световноизвестният френски актьор и режисьор Даниел Отьой.
Писателят умира в Париж на 18 април 1974 година.
Представяме ви извадки от произведения на Марсел Паньол:
Кажи ми на какво се смееш, за да ти кажа какъв си.
Какъвто и талант да имаш, той не струва нищо, ако не го използваш.
Мъжът никога не забравя жената, която не е искала да се омъжи за него; жената никога не забравя мъжа, който е искал да се ожени за нея.
Че дадена жена е динамит, можеш да разбереш, само когато я захвърлиш.
Най-трудно от всичко е да запазиш в тайна своето мнение за себе си.
Чистата съвест най-често е резултат от лоша памет.
Никой не загива от любов. Само от чуждата, и то ако е въоръжена с револвер.
По-добре да си избереш виновни, отколкото да ги търсиш.
Първоначално се учим да говорим. А после се учим да седим тихо и да мълчим.
Тайната не е това, което не се казва на никого. Тайната е онова, за което се говори насаме и полугласно.
Ти виждал ли си някога жена, която да се влюбила в бедняк?
Че виното е отворено, не значи, че трябва да се изпива – дори и да е добро.
За оптимиста животът не е проблем, а решение.
ARTDAY.BG
