Мартин Спасов представя новата си книга „Подкова за троянски кон“ в Столична библиотека

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

На 8 ноември от 18.30 часа в зала „Надежда“ на Столична библиотека поетът Мартин Спасов ще представи новата си книга. Тя е озаглавена „Подкова за троянски кон“ (Издателство „Библиотека България“) и със сигурност ще донесе истинска наслада на читателите, защото Мартин е истински поет, който пише с душа. Редактор е Маргарита Петкова. Премиерата е отворена за всички и е с вход свободен.

„Всеки досег с поезията, която идва от Мартин Спасов е като стъписване, едва след него прекрачваме прага на неговото убежище. Там той ни кани, но не допуска да внесем кал отвън; там той не хапе, но е язвителен; не обижда, но ни нагарча; разтърсва ни, но през сълзите си виждаме все по-ясно; там той е искрен, заставя ни да сме искрени, когато става дума за нас. В неговото убежище научаваме повече, отколкото сме знаели за себе си. Учи ни на живот. Учи ни на поезия. И са храм. И той, и тя.“ – Симеон Аспарухов

Три стихотворения от „Подкова за троянски кон“ на Мартин Спасов:

***

Какво усърдие полага

сърцето, за да заработи.

На два недостижими бряга

са щастието и животът.

Осведомени сме за всичко,

ала в невежество се губим.

Научи ли се да си ничий

сред тишината многолюдна.

Не е въпрос. Недей се вкопчва

ти в думите ми като в притча.

След похотта е непорочност.

След края силно се обича.

А краят никога не идва.

Не идваш ти. Не идва никой.

Злокачествено си обиден.

Ти никого и не повика.

***

Очите ти са балнеолечебни.

А липсата ти – звяр опитомен.

Какво ли аз не припознах у тебе.

Кого ли не изкара ти от мен.

Останах равнина, попила всичко.

Сърцето ми, едничкото тепе,

сред ниското се мъчи да обича

това, което те издига теб.

Успява ли, навярно е по навик,

но всеки огън предвещава дим.

Аз знам, че щом сме влюбени, сме прави.

И именно тогава най грешим.

***

Между глаголи и междуметия,

с които те гонех и охках,

покрай миговете, от теб проклети,

възпитавах живота в болка.

Впечатлен от бодли и кипариси,

отегчен от мъгли излишни,

тишината ти ме опари

и аз опитах да я допиша.

Зад сигурности и колебания,

след спънки насред покоя

аз привиквам, че теб те няма

и душата ми не е моя.

От това, че ме давят истини

и мъглата е гъсто мляко,

аз бозая тъга и те искам.

И така аз за теб съм някой.

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Карло Голдони: Богат е този, който умее да се задоволява с малкото

На днешния ден, 25 февруари, е роден Карло Голдони, често наричан италианския Аристофан. Оставя противоречиви откъм факти мемоари. Описва се като роден комик, небрежен,...

Любовта е като росата – има я за кратко ~ Реноар (видео)

Пиер-Огюст Реноар е френски художник, един от основоположниците на импресионизма, наред с Клод Моне, Пол Сезан и Алфред Сисле. В картините му са усеща...

Всички сме опитни прасета в лабораторията на Бог ~ Тенеси Уилямс

Томас Ланиър Уилямс III е американски писател, работил като драматург в американския театър. Писал е разкази, романи, поезия, есета, сценарии и мемоари. Професионалната му...

Художникът

ХУДОЖНИКЪТ от Оскар Уайлд Една вечер в душата му дойде желание да осъвремени картина на „Удоволствието, което трае само миг”. И той се отправи по света...

Джовани Мирандола и речта му за достойнството на човека

Джовани Пико делла Мирандола (1463-1494) е италиански философ от времето на Ренесанса. Той е познат най-вече с речта си за достойнството на човека, чрез...