На 8 ноември от 18.30 часа в зала „Надежда“ на Столична библиотека поетът Мартин Спасов ще представи новата си книга. Тя е озаглавена „Подкова за троянски кон“ (Издателство „Библиотека България“) и със сигурност ще донесе истинска наслада на читателите, защото Мартин е истински поет, който пише с душа. Редактор е Маргарита Петкова. Премиерата е отворена за всички и е с вход свободен.
„Всеки досег с поезията, която идва от Мартин Спасов е като стъписване, едва след него прекрачваме прага на неговото убежище. Там той ни кани, но не допуска да внесем кал отвън; там той не хапе, но е язвителен; не обижда, но ни нагарча; разтърсва ни, но през сълзите си виждаме все по-ясно; там той е искрен, заставя ни да сме искрени, когато става дума за нас. В неговото убежище научаваме повече, отколкото сме знаели за себе си. Учи ни на живот. Учи ни на поезия. И са храм. И той, и тя.“ – Симеон Аспарухов
Три стихотворения от „Подкова за троянски кон“ на Мартин Спасов:
***
Какво усърдие полага
сърцето, за да заработи.
На два недостижими бряга
са щастието и животът.
Осведомени сме за всичко,
ала в невежество се губим.
Научи ли се да си ничий
сред тишината многолюдна.
Не е въпрос. Недей се вкопчва
ти в думите ми като в притча.
След похотта е непорочност.
След края силно се обича.
А краят никога не идва.
Не идваш ти. Не идва никой.
Злокачествено си обиден.
Ти никого и не повика.
***
Очите ти са балнеолечебни.
А липсата ти – звяр опитомен.
Какво ли аз не припознах у тебе.
Кого ли не изкара ти от мен.
Останах равнина, попила всичко.
Сърцето ми, едничкото тепе,
сред ниското се мъчи да обича
това, което те издига теб.
Успява ли, навярно е по навик,
но всеки огън предвещава дим.
Аз знам, че щом сме влюбени, сме прави.
И именно тогава най грешим.
***
Между глаголи и междуметия,
с които те гонех и охках,
покрай миговете, от теб проклети,
възпитавах живота в болка.
Впечатлен от бодли и кипариси,
отегчен от мъгли излишни,
тишината ти ме опари
и аз опитах да я допиша.
Зад сигурности и колебания,
след спънки насред покоя
аз привиквам, че теб те няма
и душата ми не е моя.
От това, че ме давят истини
и мъглата е гъсто мляко,
аз бозая тъга и те искам.
И така аз за теб съм някой.
ARTDAY.BG
