На 31 октомври отбелязваме Международния ден на Черно море. През 1996 година е подписан стратегическият план за действие за възстановяване и опазване му. Този документ очертава рамката на сътрудничество между черноморските държави по отношение състоянието и бъдещето на региона.
Когато сме край морето или дори когато само си помислим за него, можем да се доверим на тишината. Премълчаването на истината не я прави по-малко истина.
Чувството за свобода изпълва цялата ни същност, така че за страха не остава никакво място. Щом морето ни кара да бъдем щастливи, значи всичко си е на мястото. Единственото, което се изисква от нас, е да се наслаждаваме на момента.
Животът за никого не е достатъчно дълъг, но точно в промеждутъците ние се стараем да направим нещо от него. Любовта трае колкото самия живот, но морето ни подтиква да си обещаваме вечност. Правим го за всеки случай – никой от нас не знае какво ни очаква оттатък. А и подобно обещание е поредното напомняне, че си принадлежим тук и сега.
Чрез морето имаме очи да видим истината без украса и панделки. Тя не е подарък, заради който се чувстваш задължен да върнеш жест, а реална част от всичко, което сме си казали през годините. Затова вярно следва босите ни стъпки в пясъка.
Докато споделяме морската шир, ние сме благородни. Връщаме си онази доброта, която би трябвало да бъде неотменна наша спътница. С мириса на солената вода пробуждаме тъгата за отминалото, за пропуснатото и за онова, което вероятно ще изпуснем, докато се взираме в ненужните си страхове.
Късно е да си обещаваме спомени. Но е така достъпно да си обещаем по-смислено бъдеще…
Хладината вечер отстъпва място на жегата денем. Есента е начало, което обещава лято и в момента не искам да мисля за друго, освен за морето. То има право на вечност и пред него оставаме смирени – всички, до последната прашинка пясък.
Автор: Добромир Банев; Снимка: Валентин Иванов
ARTDAY.BG
