Може да се каже, че 1 октомври е ден, в който се събират музите – защото се честват две изкуства, които често „живеят” заедно – музиката и поезията.
Като Международен ден на музиката 1 октомври се отбелязва от 1974 година по решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО. Това е ден, в който се напомня за мястото на музиката в живота на хората и ролята й за духовното извисяване на мислещите същества.
Специално в България 1 октомври е официален Празник на българските певци и музиканти. Обявен е през 1980 г. по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел.
Същата дата – 1 октомври, е приета, отново от ЮНЕСКО, но едва през 1999 г. – за Световен ден на поезията. Решението е взето на 30-ата сесия на Генералната конференция на организацията – “За всеки жив читател и всеки жив поет.” Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и, както пише в декларацията на ЮНЕСКО, “да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия”.
Три стихотворения от съвременни български поети:
Сиянието (ми)
той си има много усмивки за различните поводи:
оскъдна за комплименти на невзрачни женици
снизходителна за напразни напъни на почитателки
бегла за регистриране на внимание
широка за среща с приятели
иронична за неразбиращите от ирония
съпричастна за конкретни разговори
загадъчна когато набира тайно номера ми
изкусителна при мисълта за довечера
стаена когато ми споменават пред него името
с мен не се усмихва – сияе и е ослепително
Маргарита Петкова
***
Обичам, както никога преди.
Как бързо остаряхме, сам не зная…
Животът е така непредвидим –
възторжен миг в сърцето на безкрая.
Дочувам думи, казани след мен.
Празнувам детството, сънувам радост.
За всеки има път определен.
Какво не бих сменил за още младост!
Не се приема кротко старостта.
Обичаме, разлюбваме, копнеем…
Аз още съм дете на любовта –
живея и умирам бавно.
С нея.
Добромир Банев
***
Аз исках да си поговоря с теб.
Да ти разкажа за удавените залези.
Да ти простя. Да ми простиш. Да съм простен.
И след това и ти да ми разкажеш.
Сюжетът във живота е един:
на мен ми липсваш ти, на тебе – никой.
И после като неми да мълчим.
Докато някой просто не извика.
Така да викне, че светът проклет
да се обърне и да ни догони.
Аз исках да си поговоря с теб.
Но ти не вдигна просто телефона.
Мартин Спасов
ARTDAY.BG
