Мястото под мавзолея като метафора за изтерзаното ни посткомунистическо общество (снимки)

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

По това време преди 24 години мавзолеят на Георги Димитров бе сравнен със земята след почти едноседмични опити да бъде съборен. Мнозина днес смятат, че комунистическата гробница е окончателно и безвъзвратно премахната, само защото не я виждат да стърчи там, където бе в продължение на цели 50 години. Но истината е друга. През август 1999 г. с взривове и булдозери пред очите на всички бе разрушена само ритуалната зала, която бе над земята. Това е около 1/3 от мавзолея. По-голямата част от него съществува и до днес на близо 1500 кв. м на два етажа под повърхността.

Може да бъде изображение с 1 човек

Около тези подземия с годините се е оформил чудноват коктейл от градски легенди, който включва всякакви истории, полуистини и конспиративни фантасмагории.

Действителността, разбира се, е много по-смущаваща.

На това място, точно под пъпа на София, всъщност има морга. Да, наистина много специална, защото е конструирана само за един-единствен труп, снабдена с огромна хладилна инсталация и куп сервизни помещения, включително и командна зала, но въпреки всичко… морга.

Достъпът до това пространство днес става през една шахта в градинката. Желязна стълба отвежда до бетонови стъпала и коридор, който прави Г-образен завой. Долу трябва да се слезе с осветление, подходящи обувки и каска. Ужасно влажно и задушно е. Таваните са подпухнали и на места са събрали тежки капки кондензация. Човек трябва много да внимава къде стъпва, защото е мокро, кално, има доста потрошени стъкла, ръждясали железа, гниещи дървени части и безброй остатъци от някогашното оборудване. Тук-там застрашително висят всякакви отломки. Има участък, който изисква провиране през гора от железни пръти, които, изправени между огромните въздухопроводи, подпират горната плоча да не падне. После пътят спира до метални стълби, през които се е стигало към помещение, което сега е изцяло затрупано от отломките след взрива през 1999 г. И други зали са недостъпни по тази причина. След купчината руини завой наляво. Зейва коридор, облицован от пода до тавана с квадратни бели фаянсови плочки. Оттук започва моргата. Врата вдясно. Гримьорната за трупа.

Няма налично описание на снимката.

Кушетката, на която е лежало балсамираното тяло на Георги Димитров, си е още там, макар и полуизгнила.

В дъното се забелязва нова камара отломки, които са запушили помещенията вдясно и направо. Единственият възможен път е наляво. Надолу по тунел, все така облепен с бял фаянс, се стига до две врати. Малка обикновена наляво и двукрилен метален портал направо.

Зад малката врата има полузатрупано помещение. Но зад тежкия портал се открива основната зала на моргата. В центъра на която все още стои металното повдигащо устройство, с което трупът на Димитров е качван горе в ритуалната зала и смъкван долу в моргата за козметично обгрижване два пъти в седмицата и ребалсамация през година и половина.

В тази зала освен подемника има още един интересен артефакт. Метална каса, доста корозирала, която лежи катурната в един от ъглите. Повечето хора, които в последните години са слизали в тунелите долу, може би не предполагат каква реликва е това. Десетилетия наред в тази каса е пазена стъкленицата с мозъка на Георги Димитров, изваден при аутопсия в двореца “Врана” през 1949 г. от проф. Борис Илич Збарски – светило на съветската патоанатомия, участвал през пролетта на 1924 г. и в балсамацията на Ленин.

Може да бъде изображение с текстово съобщение

Екип от Съветския съюз се е грижил в София за мумията на Георги Димитров чак до 1953 г. После работата е прехвърлена на обучени български специалисти под ръководството на проф. Георги Гълъбов. След три десетилетия професорът на свой ред оставя “занаята” в ръцете на сина си – доц. Петър Гълъбов, който поема щафетата за следващите повече от 15 години чак до падането на комунистическия режим. Така близо половин век семейство Гълъбови – баща и син, са били посветени на балсамираното тяло на Димитров. Уникална, свръхспецифична, много трудоемка, не особено приятна и изключително отговорна работа.

През лятото на 1990 г. мумията е извадена от мавзолея и кремирана. Тогава от Управлението по безопасност и охрана идват и прибрат всичко по-важно от инвентара. Но забравят за мозъка и доц. Гълъбов решава да го вземе. Не само това. Малко преди да изнесат тялото, той отрязва и кичур коса.

Няма налично описание на снимката.

Това се разбира след 9 години, когато той прави изненадващо признание пред журналистката Алексения Димитрова от “24 часа”, вадейки пред смаяния ѝ поглед от шкафа в кабинета си стъкленицата с мозъка на Димитров и колба с кичур от косата му.

Като всеки истински отдаден на работата си професионалист, доц. Гълъбов явно е развил силна връзка с обекта на своите постоянни грижи. Но през тези дълги години, прекарани в моргата под мавзолея, едно съмнение не му е давало мира.

Какво точно се е случило през последните месеци от живота на Георги Димитров в санаториума “Барвиха” край Москва? И защо е трябвало толкова спешно да замине за Съветския съюз, само за да се върне оттам в ковчег?

Няма налично описание на снимката.

През април 1949 г. на летището в Божурище каца самолет от СССР, в който е Лаврентий Берия – началникът на съветските тайни служби и целия им страховит репресивен апарат. Той съобщава на българския комунистически лидер, че спешно трябва да се яви в Москва, защото другарят Сталин го вика. Димитров иска време, за да си вземе някои лични вещи. Берия с престорена любезност, зад която обаче кънтят нотките на нетърпяща възражения категоричност, заявява: “За вас, другарю Димитров, в Москва има всичко”.

50 години по-късно доц. Гълъбов се осмелява да изговори съмненията си на глас. Зад всичко това може да се крие брутално убийство. Но той самият няма нито сили, нито възможност да го докаже. Истината би могла да излезе наяве при задълбочено изследване на косата и мозъка. Затова и ги пази.

През 1999 г. вестник “24 часа” организира и финансира тройна експертиза на косата на Георги Димитров, а през 2000 г. и на части от мозъка. Всички проби се оказват със сходен шокиращ резултат – свръхколичество живак, за което специалистите са категорични, че е проникнало в тялото преди смъртта, макар и да не може да се установи как точно, но със сигурност би могло да причини отравяне.

Резултатите от тестовете тогава са публикувани и в специализирано медицинско издание, а също стават и тема на научна конференция. Сталин е отровил своя “товарищ”?! Как и защо – това може и да получи отговор някой ден, но за съжаление доц. Гълъбов не успя да дочака, защото не много дълго, след като бе направено разкритието, почина.

Може да бъде изображение с бормашина

Цялата тази история се върна и сякаш премина пред очите ми на забързан каданс онзи ден, докато гледах забравената от всички метална каса в подземията на мавзолея.

Довърших обиколката из мрачните тунели и излязох с убеждението, че плановете на общината да преобразува тази недоразрушена морга в нещо като културно пространство, ще се окажат в силно противоречие с цената, която в действителност трябва да бъде платена, за да се изпълни подобен проект.

Няма налично описание на снимката.

Засега това скръбно и злокобно място може да служи единствено като метафора за изтерзаното ни посткомунистическо общество. Уж вярваме, че сме се отървали от миналото, но в действителност там някъде в мрачината на долните нива на нашето съзнание, то продължава да ни смущава с призрачните си гласове.

Текст и снимки: Георги Милков (Facebook/Georgi Milkov)

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Избрани цитати от Джон Стайнбек

Джон Стайнбек е един от най-големите американски писатели на ХХ век. Автор, разкрил истинското лице на Америка, съумял да покаже с потресаваща сила нейната...

Елизабет Тейлър: Сипи си едно питие, сложи си червило и се стегни! (видео)

Едва на 9 е когато снима първия си филм, но става първата актриса, която минава границата за хонорар от един милион долара за ролята...

Валентин Ангелов показва живопис, рисунка и рисувана керамика в галерия „Ракурси“

„Пътуване“ на Валентин Ангелов  Вернисаж: 28 февруари, 18 :30 - 20:00 ч. Галерия „Ракурси” - София, ул. „Хан Крум”4а Галерия „Ракурси” има удоволствието да представи изложбата  „Пътуване” на...

Лекомислено е да си представиш влюбването като сходство на умовете ~ Лорънс Дърел

Лорънс Дърел (1912-1990) прекарва почти целия си живот извън Англия – в Индия, о. Корфу, Египет, бивша Югославия, о. Родос, о.Кипър, Аржентина и Южна...

Славчо Пеев почина в съня си

Светослав Пеев напусна видимия свят месец преди да навърши 85 години. Актьорът до последно играеше в няколко спектакъла, макар че здравето му бе разклатено....