На 3 януари 1907 година е открита великолепната сграда на Народния театър

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

„Един млад народ има нужда от облагородяващото въздействие на сцената. Усещайте се не само жреци на изкуството, но и обществени възпитатели. Великолепната сграда не е още театър. Тя ще стане такава, когато бъде одухотворена от играта на актьора“, с тези думи проф. Иван Шишманов, тогава министър на просвещението, посреща трупата на Народния театър в новата великолепна сграда, открита тържествено на 3 януари 1907 г. За рождена дата на най-стария професионален театър у нас се смята 1904 г., когато първата професионална трупа „Сълза и смях“ се преименува на Български народен театър.

В модернизираща се София от края на ХІХ век отдавна се говори за необходимостта да се построи специална сграда за държавния театър, която да даде, както подчертава Иван Вазов, по-добри възможности „за бъдещото величие на драматическото изкуство в България“. Още през декември 1898 г. с решение на Народното събрание се създава специален фонд за построяването на сграда за държавния театър, който през 1904 г. вече е нараснал до 350 000 лв. Българската интелигенция винаги горещо е защитавала идеята за създаване на национален театър, като един от първите сред българските интелектуалци е народният поет Иван Вазов, дълбоко убеден, че „театърът е най-достойният способ, чрез който може да се възпроизведе, изтълкува и проведе в народната среда една патриотическа мисъл и да се възбуди в нея въодушевлението и пламенът на решителността и самопожертването“.

Театърът е построен по проект на известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, които вече са автори на множество театрални сгради във Виена, Одеса, Загреб, Прага, Висбаден, Братислава и други европейски градове, превърнали се в забележителности. Основите са положени на 4 юни 1904 г. на мястото на дъсчения театър „Основа“, където преди това трупата е играла своите представления, а в края на 1906 г. сградата е завършена и струвала тогавашни пари 1 500 000 лв. Залата тогава събирала 900 зрители Интересът към откриването на театъра е изключително голям. Датата 3 януари 1907 г. остава в историята, с това че възмутени от дворцовия характер на това национално събитие, студентите от Софийския университет освиркали кортежа на княз Фердинанд, тъй като смятат, че откриването на Народния театър се е превърнало не в „народно“, а в „дворцово“ дело. За откриването на новия храм на Мелпомена се подготвя специално написаният от Иван Вазов пролог „Слава на изкуството“ и част от историческата драма „Иванко“ на Васил Друмев. По същия повод се обявява и конкурс за написване на българска драма и специална увертюра. Конкурсът е спечелен от Антон Страшимиров с комедията „Свекърва“ и от Петко Тодоров с драмата „Първите“, а Добри Христов написва „Тържествена увертюра“.

През февруари 1923 г. по време на представлението на „Райна Княгиня“ декорите на сцената внезапно пламват. Въпреки че актьорите, персоналът и публиката се хвърлили самоотвержено да гасят пожара, огънят изпепелил и сцената, и салона. Възстановяването на театъра продължило до 1929 г. по проект на дрезденския професор Мартин Дюлфер, който издига напълно нова, модерна сцена и оформя театъра в стила на неокласицизма.

Последната голяма реконструкция на Народния театър е от 1972 г. до 1976 г. Основната задача на проекта под ръководството на арх. Иван Тонев и проф. инж. Венелин Венков е да се възвърне първоначалният вид на зданието. По същото време се изгражда и специална Камерна сцена. Цялостното художествено оформление е дело на художниците Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков, който е и автор на завесата на театъра – неугасващия Феникс.

Народният театър „Иван Вазов“ продължава да е най-значимата и представителна българска театрална институция. Театърът е със статут на единична архитектурно-строителна, художествена и историческа недвижима културна ценност с категория „национално значение“.

Сградата разполага с модерно съоръжена Голяма сцена и зрителна зала със 780 места, Камерна зала със 135 места и сцена „Апостол Карамитев“ (Сцена на четвъртия етаж) с 90 зрителски места, а от 2022 г. и със сцена „Музите“ (първи балкон), с капацитет 50 места. През всеки театрален сезон се изиграват над 600 представления и се представят около 10 премиерни спектакъла (за театрален сезон 2022/2023 броят на премиерите е 12). В репертоара на театъра са включени около 60 заглавия, които предизвикват интереса на близо 150 000 зрители годишно.

За да осигури достъп на гражданите до богатото си културно наследство, през 2022 г. Народният театър започна изпълнението на проект № BGCULTURE-1.002-0005 – „Скритите съкровища на Народния театър – дигитално достъпни“ и проект № BGCULTURE-1.001-0036 „Международно културно сътрудничество за експониране на театралното наследство“, изпълнявани по линия на програма РА 14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“.

Цел на настоящия екип на Народния театър е устойчивото позициониране на театъра на международната културна сцена чрез разгръщане на международна програма от чуждестранни спектакли, гостуващи на сцената на театъра, и поетапно засилване присъствието на театъра на международни форуми и фестивали. Крачка в тази посока беше и приемането на театъра за член на мрежата „Европейска театрална конвенция“ (ETC) – най-голямата мрежа на публични театри в Европа, в която към настоящия момент членуват 64 театъра от 31 държави.

През театралния сезон 2022/2023, самостоятелно или в партньорство, Народният театър осигури на публиката възможност да съпреживее спектаклите „Аз, която имам ръце по-невинни“ на Загребското актьорско ателие, „В самотата на памуковите полета“ на режисьора Тимофей Кулябин с участието на Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте, „Един кон влязъл в бар“ на режисьора Душан Парижек с участието на Самуел Финци, френския визуален спектакъл „Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също“ на хореографа Орелиен Бори, спектакъла „Животът е сън“ на режисьора Деклан Донелан и сценографа Ник Ормерод, реализиран в рамките на платформата Световен театър в София. В рамките на програмата съвременен европейски театър руският дисидент Тимофей Кулябин, режисьор, канен да работи в цяла Европа, постави в Народния театър спектакъла „Нора“. На Голяма сцена се състоя и водещото театрално събитие на годината – спектакълът „Орфей“ на словенския режисьор Йерней Лоренци. Поканата на Народния театър да поставят свои спектакли на Голяма сцена през сезон 2024/2025 приеха световноизвестните режисьори Джон Малкович, Оскарас Коршуновас и Тимофей Кулябин.

Отново през сезон 2022/2023 Народният театър отправи отворена покана за артистични идеи за спектакли, които да бъдат реализирани на сцена „Апостол Карамитев“ и да станат част от репертоара на театъра. На 18 окт. 2023 г. бяха обявени идейните предложения-финалисти: „НЕЧОВЕК“ на Любомир Колаксъзов и Стефан Иванов; „Съзвездия“ на Радина Думанян; „Хипотетично“ на Галина Борисова, Дарина Стоименова-Стодара и екип.

През сезон 2022/2023 на публиката беше дадена възможност да се запознае с нови театрални естетики каквито по своята същност представляват авторският движенчески спектакъл на Андреа Гаврилиу „Фиеста“ (сцена „Музите“) и променадният театър на режисьора Боян Крачолов – спектакълът „Петрови в грипа и около него“ по Алексей Салников.

Беше дадено началото и на платформата за дългосрочна съвместна работа за обмяна на идеи и представяне на нови драматургични и сценични тенденции на съвременния театър „Театър +. Театър. Текст. Контекст“. Реализираните в рамките на платформата спектакли са: „Частици жена“ от Ката Вебер, режисьор Крис Шарков; „Хоро“ по Антон Страшимиров, режисьор Василена Радева; „Разходка с Гогол“ по текстове на Н. В. Гогол, режисьор Катя Петрова; „Антихрист, гл.: VIII, X, XI“ по Емилиян Станев на режисьора Стилиян Петров.

Спектакълът „Хага“ на украинската авторка Саша Денисова с режисьор Галин Стоев беше първото премиерно заглавие за театрален сезон 2023/2024 в Народния театър, а през м. януари 2024 г. спектакълът ще се играе на сцената на втория по големина държавен театър във Франция – Théâtre de la Cité, Тулуза.

През м. окт. 2023 г. беше поставено началото на съвместния академичен курс „Театър и философия“, инициатори и организатори на който са Народният театър и СУ „Св. Климент Охридски“.

Източник: Народен театър „Иван Вазов“

ARTDAY.BG

 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

„В живота не се страхувам от две неща – смъртта и самотата“, твърдеше Дим Дуков, който ни напусна преди 12 години

Всички го познаваха като Дим Дуков. Всъщност той е Димитър Дуков и приятелите му го наричаха Митко. Светската клюка вървеше преди него, а авантюристичният...

Емилиян Станев: Към всичко подхождай с любов – към цветето, към дървото, към птицата и човека

Емилиян Станев e литературен псевдоним на българския писател Никола Стоянов Станев (28 февруари 1907 г. - 15 март 1979 г.) Емилиян Станев публикува първите...

Избрани цитати от Джон Стайнбек

Джон Стайнбек е един от най-големите американски писатели на ХХ век. Автор, разкрил истинското лице на Америка, съумял да покаже с потресаваща сила нейната...

Елизабет Тейлър: Сипи си едно питие, сложи си червило и се стегни! (видео)

Едва на 9 е когато снима първия си филм, но става първата актриса, която минава границата за хонорар от един милион долара за ролята...

Валентин Ангелов показва живопис, рисунка и рисувана керамика в галерия „Ракурси“

„Пътуване“ на Валентин Ангелов  Вернисаж: 28 февруари, 18 :30 - 20:00 ч. Галерия „Ракурси” - София, ул. „Хан Крум”4а Галерия „Ракурси” има удоволствието да представи изложбата  „Пътуване” на...