Надежда Захариева е родена на 3 ноември 1944 г. в село Радово, Трънско. Завършила е френска филология. 35 г. е съпруга и личен асистент на поета Дамян Дамянов, с когото имат 3 деца. Някои от най-популярните песни в българската музика са по нейни стихове.
„Моят съпруг казваше, че дали сме били поети ще се разбере поне 50 години след като ни няма на белия свят, когато ги няма и нашите приятели, и врагове и няма да има пристрастни хора, които ще дават една или друга оценка“.
Според нея е грешно схващането, че разбраният поет не е никакъв поет, а енигматичният е големият поет. „От моя гледна точка – ако хората не разбират това, което им казваш, това, което искаш да им внушиш, ако не се стараеш и най-сложните неща да ги кажеш по разбираем за тях начин, тогава не виждам кого искаш да впечатлиш, кого искаш да будиш за нещо“, казва Надежда Захариева пред БНР.
ПРИЧАСТИЕ
На себе си ли измених,
или пък себе си намерих?
Не знам. В сегашните си дни
не съм, каквато бях довчера.
Над мене ли се извисих,
или пък мене си пречупих?
Не знам. Потъва в този стих
душата ми като във купел –
от туй, което ѝ тежи,
да се спаси, да се пречисти.
Спасил ли се е някой жив
от пъкъла на свойте мисли?
Грехът признат не е ли грях?
Грехът желан, ала несторен
и премълчан, не е ли страх,
но не от Бог, а – от позора?
А кротостта ми – похлупак
над моя дух-котел?
Възвират
в мен жар и лед, светлик, и мрак…
Не е ли мойта плът потирът
в дланта на Господ Бог?
Не знам.
Но чувствам, сякаш, знак потаен
стих подир стих да се раздам,
додето стихна най-накрая.
