„Ил Каноне“ или „Оръдието“ – една от най-известните цигулки в света и любим инструмент на прочутия италиански композитор Николо Паганини, беше подложена на високотехнологичен „медицински преглед“ в Европейския синхротрон в Гренобъл, Франция, където беше сканирана от всеки ъгъл, предаде АФП.
Според участниците в проекта това е „мечта“ или „фантастично изживяване“, а целта на тестовете е да се оцени състоянието на инструмента, но и да се разбере по-добре какво го прави „изключителен“, по-специално чрез анализ на структурата на дървесината му.
Собственост в продължение на почти четиридесет години на маестрото, който го завещава на родния си град Генуа след смъртта си, „Оръдието“, наречено така заради силата на своя „глас“, е изработено през 1743 г. от известния майстор на цигулки от Кремона Джузепе Гуарнери.
Смятана за безценна, в наши дни цигулката е шедьовърът на музея в Генуа, откъдето се изнася рядко и само при най-строги мерки за сигурност. Сред малкото хора, на които се позволява да свирят на нея, са победителите в международния конкурс за цигулки „Паганини“, който се провежда на всеки две години в Генуа.
Въпреки това инструментът пътува чак до Гренобъл за анализ в Европейския център за синхротронно лъчение (ESRF) – ускорител на частици от четвърто поколение.
Използваната техника, наречена рентгенова микротомография, е тествана предварително на две други цигулки от съображения за сигурност. Тя предлага възможност за реконструиране на триизмерно изображение на цигулката до нивото на клетъчната структура на дървото, с възможност за локално увеличение в микрометричен мащаб, обясняват специалистите, отговарящи за проекта.
За целите на изследването, извършено по искане на ръководството на конкурса „Паганини“, инструментът е затворен в стъклена тръба, поставена върху машина, която на свой ред е затворена в по-голяма стъклена клетка, така че да се запазят подходящи условия на температура и влажност – „най-големият ни страх“, казват членовете на научния екип.
Анализът включва пълно сканиране, за да се направи карта на възможните дефекти, от които учените в крайна сметка откриват „много малко“. След това важните области са наблюдавани още по-отблизо, обяснява Пол Тафоро от изследователския екип.
Използвайки много ниска доза рентгенови лъчи, учените са се стремили да не излагат цигулката на „никакъв риск“, казва бившият палеонтолог, който през последните години е отговарял за други ценни артефакти, сред които редките вкаменелости на пернатия динозавър Археоптерикс.
„Първата цел е опазването. Ако някога се наложи определени дефекти да бъдат поправени, ние ще разполагаме с всички подробности, за да ги коригираме“, казва Тафоро, за когото като цигулар любител работата по този инструмент е била „нещо като мечта“.
„Вторият аспект е, че тя си остава изключителен инструмент заради звуковите си качества и с тези данни се надяваме да разберем по-добре защо има толкова високо качество на звука“, допълва той.
„Това фантастично преживяване, на кръстопътя на науката, музиката и историята, открива нови възможности за изучаване на съхранението на древните музикални инструменти“, казва ръководителят на проекта Луиджи Паоласини.
„Логистиката беше много сложна, защото ние не сме музей. Музеите са свикнали да пренасят произведения на изкуството“, допълва той, отбелязвайки, че инструментът е „застрахован за 30 милиона евро“.
Резултатите от сканирането на цигулката ще отнемат месеци, за да бъдат анализирани в детайли.
Каквито и да са те, Алберто Джордано, куратор на безценния инструмент в Генуа, посочва, че е изключително важно да се проявява „изключителна предпазливост, дори въздържание“ по отношение на цигулката, за да се гарантира, че тя ще бъде предадена „непроменена на бъдещите поколения“.
Снимка: Pixabay
ARTDAY.BG
