Живеем в свят, където тревогите (повечето от тях измислени и егоистични) са наш господар, а стремежите гонят цели, които рядко ни правят щастливи. Свикваме с бездушието. Все по-малко вярваме в любовта. Вървим умислени по улиците на мръсния град и не забелязваме по-слабите и по-уязвимите от нас.
В Световния ден на бездомните животни се сещаме за забравените души, които страдат мълчаливо в тъмните ъгли, лишени от обич, умиращи от болести и глад. За тях уютът и сигурността са непонятни. Те впиват в нас жалните си погледи с надежда, че ще бъдат забелязани.
А на колко много неща могат да ни научат! За нас понятия като „издръжливост“ и „адаптация“ звучат почти невъзможно, за тях „преданост“ и „вярност“ са просто проявление на любовта, която безкористно носят в себе си. Дори когато са отчаяни, бездомните животни знаят да обичат. Те не могат да говорят, но разбират отлично думите ни, жестовете ни, настроението ни. Достатъчно е да погледнем тъжните им очи. Достатъчно е да ги погалим, за да разпознаят една от характерните наши черти – да бъдем добри, да ни е грижа за някого.
В света на бездомните животни има много повече, отколкото можем да си представим. Свят, в който лишенията и болката преобладават, но любовта не се забравя. Свят, където благодарността присъства неотменно за протегната ръка, за споделена ласка, за една кратка целувка.
Човешката отговорност няма предели. Като хора трябва да помним, че е наш дълг да браним живота с всички средства. Бездомните животни са символ на тази отговорност към природата изобщо.
В най-четената книга се казва, че по делата ще ни познаят. Сигурен съм, че това е така, но съм убеден и в друго: не всички хора заслужават любов, но бездомните животни я заслужават винаги. Защото те винаги са невинни и ще ни обичат, въпреки обстоятелствата.
Добромир Банев
Снимка: Валентин Иванов
ARTDAY.BG
