Поетесата Миряна Башева е родена в София на 11 февруари 1947 г. Завършила руска гимназия и английска филология, без да се дипломира. Прописала поезия сравнително късно – след 23-та си година. Първата й стихосбирка е “Тежък характер”. Много от стиховете й са популярни песни – “Дано” на Богдана Карадочева, “Тежък характер” на Йорданка Христова, “Как си ти” на братя Аргирови, “Булевардът” на Михаил Белчев… Работила е като сътрудник в списание “Отечество”, Българската национална телевизия, Студията за игрални филми “Бояна”, списание “Факел”. След 1989 г. е редактор във вестниците “24 часа” и “Сега”. Умира на 12.07.2020 г.
Стихове от голямата поетеса:
ОТСЪСТВИЕ
Може с мен да ти е тъжно. Даже страшно.
Или просто
да е
пусто.
Мога не една и две горчиви чаши
да ти слагам
сутрин
на
закуска.
В тишината или в грамофона
нещо важно
да се
скъса;
и от други грижи, строги и законни,
за поправка
вечно
да е
късно.
Затова ме няма. Няма да ме има.
Или само
през
съня ти
тихо ще минава Някоя без име –
както аз
сънувам
Непознатия.
ТЕЖЪК ХАРАКТЕР
Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар –
цял живот – студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.
БЕЗНАДЕЖДЕН СЛУЧАЙ
Компетентните поколения
се напъват да ни научат
на това, че не си за мене.
Ние сме безнадежден случай.
Колко пъти? Един ли? Сто ли? –
ни разделяха с думи тежки?
Ти си моето слабоволие.
Аз съм твойта любима грешка.
И пак горестно се прегръщаме
под заслона на ветровете!
(Всяка недостроена къща
ни е ласка от райсъвета.)
Заприличали сме на хора,
дето вечно си губят ключа.
Няма да го намерим скоро.
Още сме безнадежден случай.
ARTDAY.BG
