Нина Колева-Каранфилян с изложба в галерия „Българи“

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Нашето подсъзнание е своеобразно депо пребогато с ненарисувани картини, които съществуват извън видимата, познаваема част на света.

Няма налично описание.

Под властта на кого са тези своеобразни „видения“? Кой може да ги извади и да намери техния живописен еквивалент? Кои са избраниците?

Сред тях безспорно са хората на изкуството, които понякога, чисто интуитивно, надарени със свръхсетивност, успяват да укротят неконтролируемия поток на подсъзнанието, обличайки го в цвят и форма. Такова усещане имах когато видях новият път, по който е тръгнала в последните си платна Нина Колева-Каранфилян обединила ги под мотото „Пясъчният часовник“, този който отмерва отлитащото време, превръщайко го в спомени.

Няма налично описание.

„Пясъчният часовник“ за художничката е едно пътуване към самия себе си. Пътуване с поредица от въпроси, на които е трябвало да отговаря по пътя.

То, Времето, гони ли ни?

Спира ли изнизващите се години, които трудно осъзнаваме, че се натрупват в нас?

А къде отлита Духът – нашият осъзнат или не Аватар?

Той, Духът ли отмерва как сме пропътували живота си: в мечти, разочарования, илюзии?

Кога Духът не припознава собственото си тяло? Защо? Душно ли му е вече в Него?

Няма налично описание.

Разпръсквайки картините на Нина в ателието имах усещането, че Духът ѝ се е понесъл над повседневното и превъплътил в основните стихии на мирознанието: Вода, Въздух, Земя, Огън. И обременена от гръцката митология в едни от тях откривах как възникналата от хаоса Земя – Гея създава от себе си Небето – Уран. В други – целите облени в синьо, Той Духът се носеше над Водата като Дух Божий, а тя Водата не е ли размиващото се Време? В трети пламтящите цветове на картините напомняха за Огъня, който Прометей открадва за хората.

Няма налично описание.

Пред ефирно изпълнените живописни импресии на Нина, с елегантно поднесения и вълнуващ всеки екзистенциален наратив, се запитах: течението на Времето реално ли е или То е една илюзия на нашия Разум? Художникът като пътешественик в Него или по-точно към самия себе си при срещата със своя Аватар, кого припознава – ненарисуваните от него картини?!

Нима е бил толкова самотен?!

Аксиния Джурова

Откриването на изложбата е на 13 февруари, от 18.00 часа в галерия „Българи“ и може да бъде видяна до 8 март.

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Денонощие – стихотворение от Блага Димитрова

ДЕНОНОЩИЕ от Блага Димитрова На разсъмване, щом разпозная потопения в изгрева хребет, още първата мисъл е тая, че не трябва да мисля за тебе. И през целия ден вероломна тя, където...

Гогол: Ние имаме прекрасната дарба да правим всичко незначително

„Ще се смея през сълзи“ са последните му думи. Мистикът Гогол продължава да остава загадка и след физическата си смърт. Той е признат класик...

Когато мамиш, крадеш правото на почтеност ~ Халед Хосейни

Писателят е роден на 4 март 1965 г. в Кабул, Афганистан. Най-голямото от петте деца в семейството – има трима братя и една сестра....

Лъжата като привилегия

"Аз обичам когато лъжат! Лъжата е единствената привилегия на човека пред всички организми. Лъжеш ли, до истината ще стигнеш! Затова съм и човек -...

В Международния ден на писателите: 20 цитата от книги, посветени на любовта

Днес отбелязваме Международния ден на писателите. Това са хората, които в пълна степен осмислят живота ни, защото възпитават и разума, и чувствата. А любовта...