Силно автобиографичната „Книжка за любовта“ спечели на Шпътим Селмани Европейската награда за литература. Тази модернистична творба бе преведена на български от Екатерина Търпоманова и излезе в издание на „Персей“.
В живота на човек има няколко големи момента, когато всичко се преобръща, когато съзнанието те подтиква да направиш преоценка не само на себе си, а и на света, който обитаваш. За един 30-годишен артист и поет от следвоенно Косово такъв е раждането на първото дете. Разказвачът показва собствената си трансформация, докато се подготвя да стане родител. Той разсъждава върху отношенията си със своя баща, върху връзката си с литературата и с национализма, консуматорството и другостта. Усещането за раждане на ново същество го подтиква да разгледа съществуването си от нов и различен ъгъл.
Фрагментарно произведение с поетични елементи, „Книжка за любовта“ е лична книга за автора, размисъл и медитация върху неговата позиция, идентичност и роля в обществото.
Шпътим Селмани е роден на 16 май 1986 г. Получава магистърска степен от Академията по изкуствата към университета в Прищина. Участва в театрални постановки в страната и на международно ниво, като е получавал награди за актьорската си игра. Пише проза и поезия. През 2014 г. е част от литературната резиденция „Крокодил“ в Белград, Сърбия, а 3 години по-късно участва в литературната резиденция „Tirana in Between“ на дружество „Поетека“ в Тирана, Албания. През 2012 г. издава сборника с разкази „Записки на един скандалджия“, а през 2010 г. – стихосбирката „Поезия във време на кръв и разочарование“, с второ издание през 2017 г. През 2020 г. получава Европейската награда за литература за „Книжка за любовта“ (2019).
В обемния си роман „Нов ден“ (близо 700 страници) гръцкият писател Никос Хрисос разказва история за живота и смъртта, за престъплението и наказанието, за солидарността и другарството. Книгата излезе в издание на „Персей“ и превод на Дарина Фелонова.
В мрачна и студена декемврийска нощ в тъмен ъгъл на Пристанището, в един неназован град, трима мъже изгарят жив бездомник. Той се е казвал Себастиан и е имал репутацията на ненадминат разказвач на истории. Павлос, най-младият от тримата извършители, съкрушен от бруталността на престъплението, започва да търси информация за жертвата с надеждата да успокои чувството си за вина. В своето объркване той вярва, че като извади наяве историята на мъртвеца, ще възкреси истинския човек, който е бил. Младежът започва да се скита из улиците и сред многобройните скитници, просяци, проститутки, престъпници и нелегални емигранти открива приятелите на Себастиан: Тео, Маркони, Лъки и Янис. Моли ги да му разкажат своята история и историята на мъртвия си приятел и без да осъзнава, попада в капана на един странен и неразгадаем свят. Макар в началото историите да изглеждат съставени от прости факти, постепенно разказите стават все по-сложни и заплетени.
Какви са причините и мотивите им да дават различни и често противоречиви свидетелства? Къде свършва митът и къде започва истината? Кой е Себастиан в крайна сметка?
Едно спускане в ада на най-маргинализираните групи на обществото, един лабиринт, който може би крие смисъла на живота.
Никос Хрисос е роден през 1972 г. в Атина. Автор е на романите „Тайната на последната страница“ (2009) и „Нов ден“ (2018). През 2014 г. редактира анотираното преиздание на „Незабравими времена“ от Лефтерис Алексиу и колективния сборник „Книжни истории“, а през 2019 г. заедно с Йоанна Спилиопулу редактира колективния сборник „Никос Казандзакис и политиката“. Негови разкази са включени в колективни сборници. От септември 2018 г. е втори вицепрезидент на гръцката секция на Международното дружество на приятелите на Никос Казандзакис. През 2019 г. романът му „Нов ден“ печели Европейската награда за литература.
ARTDAY.BG
