В историята на Бразилия, столицата Brasilia е уникален пример за амбициозен проект, който се е осъществил в условия, които на пръв поглед изглеждат абсурдни. Столицата е изградена от нулата в централната част на страната, в труден климат, на стотици километри от най-близките транспортни връзки. Въпреки че съществуваща столица, като Рио де Жанейро, вече е била на разположение, идеята за нова столица започва да се оформя още в края на XVIII век, когато членове на независимото движение в Бразилия предлагат да се премести столицата навътре в страната.
През 1822 г., след като Бразилия получава независимост, идеята за нова столица отново е подновена от Жозе Бонифасио де Андрада е Силва, който дори предлага името Brasilia. Целта е да се насърчи развитието на индустриите и икономиката на страната, вместо да се задоволяват интересите на европейските колонизатори. Въпреки че проектът за нова столица не получава сериозна подкрепа до края на XIX век, през 1891 г. конституцията на страната декларира, че определен регион от 14,400 квадратни километра ще бъде резервиран за изграждането на новата столица.
След десетилетия на политически колебания, през 1956 г. президентът Жуселину Кубичек поема инициативата да направи Brasilia реалност. Създава NOVACAP, компанията, отговорна за строителството на града. Инженерът Исраел Пиниеро и архитектът Оскар Нимайер поемат ръководството на проекта. Лусио Коста печели конкурса за градския план с концепция, която предвижда разделяне на града на различни сектори с определени функции.
Строителството на Brasilia е не само архитектурно предизвикателство, но и икономическо такова. Разходите за изграждане на столицата са огромни – оценяват се на около 1.5 милиарда долара през 1954 г., което представлява около 12.3% от брутния вътрешен продукт на Бразилия по онова време. Транспортът на строителни материали е основен фактор за високите разходи, тъй като повечето от необходимите материали трябва да бъдат доставени от далеч.
Строителството не минава без социални и трудови проблеми. Работниците, известни като „канданго“, често живеят в мизерни условия и работят при опасни обстоятелства. Много от тях са принудени да живеят в незаконни селища около строителната площадка, където условията са крайно лоши. Въпреки това, терминът „канданго“ с времето придобива положителен смисъл и днес се използва за обозначаване на жителите на Brasilia.
Тържествата по откриване на Brasilia започват на 20 април 1960 г., но след еуфорията идват трудностите. Градът далеч не е завършен и много сгради остават незавършени или празни. През следващите години президентите не успяват да продължат строителството и завършването му се отлага до началото на 70-те години.
Въпреки спорните аспекти около изграждането и последиците от него, Brasilia остава важен символ за архитектурно и урбанистично постижение. През 1987 г. градът е обявен за обект на световното наследство от ЮНЕСКО, което подчертава неговото значение в историята и културата на Бразилия.
ARTDAY.BG
