Над 300 почитатели на литературата се наредиха на опашки и изпълниха пространството пред Националния археологически институт с музей – БАН в очакване на срещата с един от най-значимите съвременни китайски писатели – Ю Хуа. Голяма част от тях бяха студенти, сънародници на госта. Присъстващите споделиха, че са дошли часове по-рано, за да си осигурят място вътре или да зърнат и поздравят автора, чийто произведения са преведени на десетки езици и са удостоени с престижни международни награди.
Ю Хуа е специален гост на четвъртото издание на „Литературни срещи 2025“. За първи път в България, той привлече огромен интерес както сред българската публика, така и сред представители на академичните среди и преводачи. Събеседник на Ю Хуа бе писателката Елена Алексиев, а симултанният превод – на китаиста Стефан Русинов, преводач и на неговите книги на български език.
Интересът бе такъв, че раздаването на автографи след срещата приключи чак в 23 часа.
Роден през 1960 г. в семейство на лекари по време на Културната революция, на 18 Ю Хуа започва работа в зъболекарски кабинет и това върши в следващите пет години, преди да пробие като писател през 80-те, да се превърне в съвременен класик и един от най-четените китайски белетристи. След като излиза вторият му сборник, „Нещо инцидентно“, той съзнателно преориентира стила си от експериментален към реалистичен и особено важно за него става да премести акцента от жестокост към състрадателност. Вследствие на тази промяна се появяват трагикореалистичните романи „Викове под ръмежа“, „Живи“ (преведен на български от Стефан Русинов и издаден от „Жанет 45“) и „Сю Сангуан продава кръвта си“.
Наред с деветте си белетристични книги, той пише есета, мемоари, очерци и литературни лекции. Важни теми за него също са спомените, историята, обществото, писането, литературата – всички те присъстват и в „Китай в десет думи“ (изд.“„Жанет 45″), единствения му есеистичен сборник, който не е издаден в родината му – преди всичко заради първото есе, в което споделя личното си преживяване на протестите на „Тянанмън“ през 1989 г.
Снимка: Булфото
ARTDAY.BG
