Световноизвестният писател Джон Барт, един от бащите на американския постмодернизъм, почина на 93 години. Университетът „Джонс Хопкинс“, където той беше почетен професор по английски език и творческо писане, потвърди кончината му в изявление.
Заедно с Уилям Гас, Стенли Елкинс и други свои колеги Джон Барт е част от вълната автори през 60-те години на миналия век, които оспорват стандартите на езика и сюжета. Той е преподавател по писане в колеж, който се застъпва за постмодернизма в литературата, казвайки, че старите форми са изчерпани. Страстта му към теорията на литературата го превръщат в писател. Барт споделя, че се е чувствал като Шехерезада в „Хиляда и една нощ“, опитвайки се отчаяно да оцелее, като създава литература.
Своя пробив прави през 1960 г. с „Факторът махорка“ – пародия на историческата литература с множество сюжетни обрати и риторични закачки. През 1966 г. излиза бестселърът му „Момчето козле Джайлс“, който превръща университетски кампус в микрокосмос на един свят, застрашен от Студената война. През следващата година Барт пише постмодернистичен манифест „Литературата на изчерпването“, в който посочва, че традиционният роман страда от „изчерпване на някои форми“. 13 години по-късно в друго есе, „Литературата на попълването“, той пояснява, че не е имал предвид, че романът е мъртъв, а че просто има остра нужда от нов подход.
„Искам да напомня на неправилно четящите предишното ми есе, че литературата в писмен вид всъщност е на около 4500 години (плюс-минус няколко века в зависимост от определението за литература), но че няма как да знаем дали 4500 години представляват старост, зрялост, младост или просто детство“, пише Джон Барт.
Авторът често изследва връзката между разказвача и публиката в пародии и сатира. Той казва, че е бил вдъхновен от „Хиляда и една нощ“, която е открил, докато е работил в библиотеката за класическа литература на университета „Джонс Хопкинс“.
Джон Барт е номиниран три пъти за Националната литературна награда на САЩ. Печели я през 1973 г. с романа си „Химера“. Оспорва литературните конвенции и в епистоларния си роман от 1979 г. „Писма“, в който герои от първите му шест романа си пишат един на друг, а той вмъква и себе си като персонаж. Барт не спира да пише и през XXI век.
На български е издаден само романът му „Химера“ – първоначално през 80-те, като трите новели излизат в броеве на сп. „Съвременник“, а в по-ново време от издателство „Лист“ в превода на Надежда Розова, отличен с наградата „Христо Г. Данов“ (2018).
ARTDAY.BG
