Понякога трябва да се погледнем отстрани, за да проумеем, че сме истински късметлии

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Времето оставя траен отпечатък върху телата и душите ни. Каквото сме преживели в миналото, по някакъв начин продължава да напомня за себе си, независимо от обстоятелствата днес. Трупаме тъга, за да ценим красотата, осъзнавайки колко мимолетен е животът.

Хубаво е да оставим миналото на самото минало, но всъщност това няма как да се случи. В края на краищата ние сме всичко, което ни правят нашите спомени.

Живот без спомени е празен живот.

Как да забравиш първата целувка? Онази първа любов, която буквално твори всеки следващ миг, защото идващите любови равняваме по нея. Защото невинността на първото „Обичам те“ отеква като рефрен в съдба, която обикновено не е като в приказка…

Рано или късно септември се завръща. С него идва и носталгията по отминаващото лято, когато дните са достатъчно дълги, за да разчитаме, че има време да получим, каквото ни се полага. Сега вече се мръква все по-рано и ни остава утехата, че ни предстоят други лета, за да бъдем щастливи.

Щастието не зависи от прогнозата за времето. Няма ден от календара, който да не го заслужава. Просто много от нас не осъзнават, че в очите на другите имаме пълното основание да бъдем радостни. Понякога трябва да се погледнем отстрани, за да проумеем, че сме истински късметлии.

От нас зависи да живеем настоящето така, че да бъдем щастливи. Хубаво е да броим възторзите, докато други броят провалите. Мисълта за това какво притежават останалите и непрекъснатото сравнение с тях краде от собственото ни щастие, защото сме различни и на всеки е отредено чрез какво и колко да бъде щастлив.

Да харесваме себе си такива, каквито сме е, от изключителна важност да ценим красотата на настоящия момент. Не сме тук, за да живеем според чужди очаквания и изисквания. Ако разбираме добре себе си, нямаме основание да се връщаме към тъгата, която миналото пази най-добре. Смятаме ли, че постъпваме правилно, никой не е в състояние да ни съди.

С трупането на опит ние помъдряваме и все по-ясно осъзнаваме какво трябва да загърбим. Понякога да се оттеглиш е стъпка напред. Понякога да забравиш е повод за нова крачка.

Белезите от вчера са поуките, без които не можем. Именно те затвърждават в нас неизбежната истина, че животът се състои в дребните неща, в щедростта на любовта и в силата на истината.

Останалото, както казваше дядо ми, е лъжа и измама.

Добромир Банев

Снимка: Валентин Иванов

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Синът на Чарли Чаплин с изненада към българската публика

Юджийн Чаплин, петото дете на Чарли Чаплин готви специална изненада за българската публика, съобщават организаторите. Той ще сподели за първи път три неразказани истории с...

Общината не позволява поставянето на паметник на Стефан Данаилов пред Народния театър

Ирен Кривошиева е гневна, защото столична община не позволява издигането на паметник на Стефан Данаилов пред Народния театър. Актрисата от "Хотел Централ" и "В името...

Теди Москов префасонира монолога на Хамлет в „Дабъ дешил ине“

Теди Москов – един от емблематичните режисьори на българската сцена, и театър „Васил Друмев“ – Шумен, тръгват на своеобразно турне с най-новото си заглавие...

В лицемерието всеки негодник е специалист!

Лицемерие. Двуличие. Подлост. Коварство. Все думи, които ни навяват разочарования от хора – често дори от най-близките. Стара истина е, че от истинските приятели...

Елица Попова, лицето на клубна София: Няма бивша лудост!

Всеки, обичащ клубния живот на София, е срещал Елица Попова поне веднъж в живота си. Емблематичното лице, фейсконтрол на Yalta Club, а някога и...