Представиха напълно реставрираната втора антична мраморна статуя от Хераклея Синтика

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Втората в човешки ръст, разкрита през сезон 2024 в Хераклея Синтика, вече е реставрирана и с глава на раменете – можете да я видите от 6 август до 30 септември в Националния археологически музей в София.

След тази дата скулптурата ще бъде пренесена в Петричкия музей, за да застане до първата – на внука на Октавиан Август, реставрирана по-рано на място, съобщиха на официалната си страница във Фейсбук от Archaeologia Bulgarica.

И двете статуи бяха открити една след друга при разкопките под ръководството на проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) в Големия канал на античния град. Според проучвателя те са били скрити там след голямото земетресение през IV век, но не толкова заради опасения от ново бедствие, а поради налагането на християнството като официална религия.

За разлика от първата статуя (вероятно изображение на Луций Цезар като бог Хермес), втората все още не може да бъде разпозната. Кого ли са искали да почетат?

Със сигурност личност от имперско, а не от местно значение – иначе нямаше да я положат до първата в Големия канал, смята проф. Вагалински. Според стиловия анализ, направен съвместно с изкуствоведката Арина Корзун, втората статуя е изваяна през II век, по времето на император Марк Аврелий (161-180 г.). Два века по-късно тя е била заровена с глава, отделена от тялото.

Проф. Вагалински забеляза по нея следи от удари с остро оръжие – тоест щетите не са само от земетресението и от времето, прекарано под земята. За съжаление няма запазен надпис, а търсенето на паралели засега не дава резултат. Но това може да се промени след публикуването на статия по темата в сп. Archaeologia Bulgarica, когато тя ще влезе в полезрението на световната научна общност; надяваме се това да стане до края на 2025-а.

Междувременно тук ви показваме и в какво състояние беше статуята през зимата на 2024-а, когато бе докарана в Националния археологически музей и реставраторката Ренета Караманова (НАИМ-БАН) започна работа по нея. Впоследствие се включиха и други специалисти, включително от Националната художествена академия. Необходимите средства бяха осигурени от НАИМ-БАН и от Националната програма за научна инфраструктура ИНФРАМАТ, подкрепена от МОН.

По време на сложния процес по консервация и реставрация бяха разкрити много структурни повреди по мрамора, незабележими преди почистването. Затова са поставени карбонови анкери, които да държат пукнатините във всички опасни точки. До голяма степен тези анкери повтарят железните скоби, използвани през Античността за заздравяване на пукнатините и дамара по статуята. Така изправянето на статуята стана безопасно и за нея, и за посетителите.

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Туве Янсон: Баровете са убежище по трудния път между „би трябвало“ и „трябва“

Туве Янсон е родена на 9 август 1914 г. в Хелзинки в семейство на творци – баща ѝ е скулптор, а майка ѝ е...

Орхан Памук – оптимистът с писалка в ръка

Ферит Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул. Произхожда от семейство, което се ползва с общественото уважение. Баща му е...

Смелостта да си жив – фрагмент от Димитър Подвързачов

"Животът е река пред всекиго от нас. Някой е смел и глупав – хвърля се направо да я премине – и се дави. ...

Изследване заключи, че е болезнено да се мисли

Умственото натоварване води до раздразнение, разочарование или други отрицателни чувства в много ситуации, което подкрепя идеята, че е болезнено да се мисли, съобщи ЮПИ,...

Виена и модернистичната архитектура на Ото Вагнер

Ото Вагнер се смята за един от родоначалниците на австрийския модернизъм в архитектурата. Роден във Виена през 1841 г., преминава през различни роли в живота. Той е...