Забележителната романна серия за Торквемада на Бенито Перес Галдос (1843-1920) излезе в превод на български, в издание на „Изида“. Перес Галдос е водещият испански писател на прага между XIX и ХХ век. Обемът на творчеството му е респектиращ (близо 80 романа), като в него влизат съвременни, исторически, социални и психологически творби. Сред популярните у нас творби на автора са „Фортуната и Хасинта“, „Тристана“, „Назарин“, „Златният фонтан“ и др.
Романите за Торквемада разказват историята на лихваря Франсиско Торквемада и неговия финансов и социален възход. В поредицата влизат 4 романа: „Торквемада на кладата“, „Торквемада на кръста“, „Торквемада в чистилището“ и „Торквемада и Свети Петър“. Българското издание е в два тома (по два романа във всеки).
Главният герой – дон Франсиско Торквемада, изкарва прехраната си, като отпуска заеми и дава под наем жилища на бедни жители на Мадрид. След като губи съпругата си и остава вдовец, се разболява любимият му син Валентинито. Лихварят решава да извърши всевъзможни добри дела, за да измоли от Господ оцеляването на сина си…
На смъртния одър на своя близка приятелка Торквемада поема обещае да се ожени за една от благородните, но изключително бедни сестри Крус и Фидела дел Агила, които трябва да се грижат и за ослепелия си брат Рафаел. Лихварят се сближава с тях и започва да се учи на изисканите обноски, език и начин на живот на аристокрацията. Брат им Рафаел обаче не желае да допусне семейството му да се сроди с прочутия скъперник…
За да достигне върховете на властта и богатството, дон Франсиско е принуден да се „очисти от греховете” и да се откаже от вече „недостойните” за новото му положение лихварски операции. Той се оказва сред нови обстоятелства и непознат за него свят. Докато се опитва да се впише в изисканото висше общество и да се научи на светски обноски, Торквемада изпада в комични и понякога неловки ситуации, показващи сблъсъка между грубата практичност и привидната изтънченост на аристокрацията.
В свят, движен от пари, амбиции и суета, дон Франсиско трябва да се изправи пред самия себе си, на границата между земния живот и вечността. Романите заучат удивително актуално и днес.
С проницателност и неподражаем хумор Бенито Перес Галдос изследва въпросите за добродетелта, изкуплението и стойността на човешкия живот.
Бенито Перес Галдос е най-представителният испански писател реалист от XIX век. Любопитно е, че той е единственият голям испански творец, роден на Канарските острови. Видял е за първи път божия свят през май 1843 г. в главния град на островната група, Лас Палмас. Бащата, около шестдесетгодишен при рождението, бил бивш военен, участник в съпротивата срещу Наполеон в началото на столетието. Майката била от старинен островен род, жена с твърд характер и с непоклатима визия за бъдещето на любимия изтърсак на фамилията. Вековна традиция при именуването у испанците е употребата на двете фамилии, като бащината се поставяла накрая. Започвайки литературната си кариера в Мадрид, младежът от Лас Палмас поставил накрая майчината си фамилия Галдос, тъй като бащината Перес е сред най-често срещаните в испаноезичния ареал. Бенито завършил средно образование в най-реномираното учебно заведение на Канарските острови – английския колеж в Лас Палмас.
През 1862 г. Б. Перес Галдос пристигнал в Мадрид, където по решение на семейния съвет трябвало да изучава право, за да се посвети по-късно на професията адвокат. Известно време посещавал лекции в университета, но скоро зарязал следването, макар близките му да живеели с илюзията, че следва в столицата. Започвайки кариера на журналист, младежът от Канариите станал редовен посетител на модните по онова време кафенета, където се обменяли светски и политически новини. Дебютният му роман „Златният фонтан“ излязъл в два тома към края на 1867 г. и в началото на 1868 г. Веднага привлякъл вниманието на критиката, която усетила появата на ново ярко дарование в литературата.
Бенито Перес Галдос бил подвластен на две страсти – писането и жените. Писателят останал ерген до края на живота си, признал официално една своя дъщеря – Мария Галдос, но вероятно имал още пет-шест незаконни деца. Умира в началото на 1920 г., когато е на 77 години.
ARTDAY.BG
