Музикантът пусна плейлист с най-добрите ѝ пeсни
На 9 декември се навърши една година от смъртта на обичаната певица Мари Фредриксон – по-гласовитата и нежна половина от шведската банда Roxette. Мари почина след дълга и неравна битка с рака на 9 декември 2019 г.
В памет на талантливата певица, в официалната страница на Roxette, Пер Гесле публикува трогателен пост, в който казва: „Днес се навършва една година, откакто Мари ни напуска след дълго боледуване. И, за да си спомним музикалното наследство, което ни остави, съставих списък с някои от най-хубавите ѝ песни, както от соловата ѝ кариера, така и като част от Roxette„, прилагайки линк към песни на Мари в Spotify.
Roxette
Мари Фредриксон е родена на 30 май 1958 г. в малко шведско село. Тя е най-малкото от 5 деца. През 1986 г. с Пер Гесле основават Roxette, а в края на ’80-те и началото на ’90-те години с албумите си „Look Sharp“ (1988) и „Joyride“ (1991) и имат шест хита в класацията „Billboard Hot 100“.
Мари развива и много успешна музикална кариера в родната Швеция с други проекти.
През 2002 г. тя е диагностицирана с тумор в мозъка. По време на рехабилитацията продължава да записва музика като солов артист.
Фредриксон се запознава със съпруга си Микаел „Мике“ Болиос, по време на австралийската обиколка „Join the Joyride“ през 1991 г.
Двамата се женят през май 1994 без излишен шум на церемония, на която присъстват само семействата им. На сватбата не присъстват дори Пер Гесле и съпругата му. По-късно тя казва, че разбира разочарованието, което приятелите им се изпитали, но в онзи момент много е искала всичко да бъде лично. Двойката има две деца – Инес Жозефин и Оскар.
Мари почина на 61-годишна възраст.
Копнея да чувам шепота ти в леглото до мен.
А дълбоката зима сковава земята навън.
Събудих се сама, а тихо е всичко наоколо.
Докосни ме сега. Затварям очи…
И се потапям в мечтата.
Беше любов. Но всичко приключи.
Толкова хубаво – загубих го някакси.
Трябва да е било любов – вече всичко приключи.
Мигът, в който се докоснахме е спомен от време – отлетя без пощада.
Продължавам да вярвам – отново сме заедно…
И пак си приютил сърцето ми.
Но превръщам се отново в сълза
и стичам се бавно по дланите ти.
Трудни зимни дни
и аз продължавам да мечтая.
Трябва да е било любов, без пощада приключи.
Беше всичко, което съм искала. А останах сама.
Трябва да е било любов, но всичко приключи.
Чувството е както водата – изворът търси и в него се влива…
И вятър попътен – любов безнадеждна.
Беше любов. Но всичко приключи.
Толкова хубаво, загубих го някак си.
Трябва да е било любов – вече всичко приключи.
Мигът, в който се докоснахме е спомен от време – отлетя без пощада…
(Източник на превода: Textovenapesni.com); Заглавна снимка: The Daily Roxette
ARTday.bg
