„Щях да съм още по-ценна, ако бях мъртва.“ Това констатира Шарън Стоун в интервю пред „Гардиън“. Тя има предвид, че картините на мъртвите художници се продават по-скъпо. 66-годишната звезда започва да рисува по време на COVID, а три години по-късно вече е край статива по 17 часа на ден. В момента има самостоятелна изложба в галерия в Берлин и откриване на друга след месец в Сан Франциско.
Актрисата е наясно, че може да направи големи пари, само ако даде на галериите това, което те искат. И дава пример с Джони Деп, който принтирал снимки на хора, слагал по думите ѝ, малко боя върху тях и се подписвал, и така направил цяло състояние. Преди две години дебютът на Деп като художник с колекцията „Приятели и герои“, състояща се от 780 принтове на Елизабет Тейлър, Боб Дилън, Кийт Ричардс и др., се продаде за около 3,65 млн. долара.
„И при мен са идвали от галерии с предложение да правя принтове на лицето си, но смятам, че е мое задължение да не го правя. Мое задължение е да отворя вратата за други жени и да я държа отворена и за в бъдеще“, казва тя. И добавя, че това е правела и като актриса, това се опитва да прави и сега като художник.
Като тийнейджърка, когато е първият ѝ досег с рисуването, първата ѝ продадена картина е за 25 долара. Заразява я с вируса на творчеството леля ѝ Вон в малкия град в Пенсилвания, откъдето е актрисата. Леля ѝ всъщност ѝ предлага малко бягство от доста суровото възпитание вкъщи. Все пак Шарън Стоун решава да зареже рисуването заради кариерата си на модел, където ѝ предлагат по 5000 долара на ден. 25 или 5000? И избрала второто.
Така стига до Ню Йорк и става част от тълпата в „Студио 54“. Първата ѝ роля без думи на „красиво момиче във влак“ е във филм на Уди Алън. Пробивът ѝ е във филм на Пол Верховен – „Зов за завръщане“. И след това пак той я ангажира за „Първичен инстинкт“, знаковата ѝ роля.
След това обаче кариерата ѝ, която през 90-те години е на върха си, замира. „Постарах се да дам всичко най-добро от себе си и бях шокирана, че не можах да продължа да работя“. Тя има добре описани проблеми с Холивуд заради мизогенията му, припомня „Гардиън“. Има и една обективна причина за липсата ѝ на по-големи роли. Две седмици след атентатите на 11 септември 2001 г. Стоун получава удар заради тромб в мозъка, събитие, което дава името на автобиографията ѝ („Красотата да живееш два пъти“).
„Когато една врата се затвори, се отваря друга. Книгата ми се продава в 22 страни досега“, отбелязва тя философски. Сега Шарън Стоун пише роман. А от филмите се мести пред статива.
Сред картините, които излага, е една, озаглавена „Моля, не стъпвайте на тревата“. Вдъхновена е от нейно пътуване до Израел през 2006 г., но получава нов резонанс след атаките в Израел от 7 октомври и последвалото разрушаване на Газа. Темата на картината са границите, инвазията и глупостта на завоеванието.
„Преди да започнем да убиваме и раняваме хиляди жени и деца, се нуждаем от големи умове, повече емоционална интелигентност, нямаме нужда повече от енергията на малките пениси…Картината ми е за всичко това“, казва Шарън Стоун.
На въпрос дали като художвик е по-щастлива, отколкото като актриса, тя отговаря: „Не казвам това. Обожавах да играя. Ако някой ми предложи важна роля, ще я приема. Но това няма да се случи…“
ARTDAY.BG