Известният режисьор, продуцент, актьор и сценарист Роман Полански, роден на 18 август 1933 г. в Париж, е сред гениите на своето време, превърнал се още приживе в космополит. Изследва темите за изолацията, желанията и абсурда.
Полански е от семейството на полски евреи. През 1936 г. родителите му се връщат в Полша и се установяват в Краков, където баща му има фабрика. Там започва и кариерата на Полански като актьор. Режисьорският му дебют е през 1955 г. Той няколко пъти е сменял мястото си на живеене, като е бил във Франция и САЩ, а по-късно негов дом отново е Франция.
С трагедии и скандали е изпълнен личният живот на режисьора. През Втората световна война, когато германците затварят еврейското гето в Краков през 1940 г., бащата на Полански му извиква да бяга и той успява да се измъкне. Майка му по-късно умира в Освиенцим. През август 1969 г. бременната съпруга на Полански, актрисата Шарън Тейт, е убита от последователи на Чарлз Менсън.
Режисьорът е издирван от властите в САЩ, защото през 1977 г. се признава за виновен по обвинение за секс с 13-годишната тогава Саманта Геймър. Той обаче успява да избяга от страната, преди да е произнесена присъдата. Старият скандал е припомнен през 2009 г., когато режисьорът е арестуван в Швейцария по искане на американските власти. Той обжалва екстрадирането и печели, след което се връща във Франция. В документален филм за него преди няколко години Полански се извини на Геймър, като каза, че тя е както негова жертва, така и жертва на пресата.
Едни от най-забележителните филми, които Полански дава на киното са „Отвращение“(1965 г.), „Задънена улица“ (1966 г.), „Балът на вампирите“ (1967 г.), „Бебето на Розмари“ (1968 г.), „Китайски квартал“ (1974 г.) ,“Тес“ (1979 г.), „Горчива луна“ (1992), „Пианистът“ (2002).
Творецът е носител на всички най-престижни филмови награди – „Оскар“, „Златна палма“, БАФТА, „Златен глобус“, Европейската филмова награда и др.
Заради мрачната си, уникална перспектива и нихилистичния си подход към воденето на разказа, Роман Полански е забележителна фигура в световната кинематография. Филмите му често се сравняват с тези на Алфред Хичкок – заради характерната употреба на черен хумор, напрежение и сюрреализъм. Той често разказва аморални истории за обикновени хора, борещи се с един враждебен и ироничен свят.
Трагичната история на един от най-интересните режисьори на европейския авангард може да бъде видяна алегорично и в неговите филми. Има ли разлика между личните грешки в живота на артиста и неговото творчество? Не е ясна границата между фикция и реалност.
Героите му често са крехки по природа и в гранично състояние. Изправени са пред психическо и социално зло. Страховете ги разяждат, изпитват отчуждение и изолация, изпитват агресията както отвън, така и отвътре. Обикновено всичко завършва с промяна, лудост и насилие. Абсурд, сюрреализъм, провокация, смели експериментални визуални решения, звуков дизайн – това са инструментите, които позволяват на Полански да разкрие нестабилността на своите герои. А щастливите финали във филмите му са доста условни.
Негови са думите:
„Справянето с нещастието е все едно да натиснеш спирачките на автомобила. Това става инстинктивно. Или ще оцелееш, или ще умреш“.
„Нормалната любов не е интересна. Уверявам ви, че наистина е скучна.“
„Никога не съм правил филм, който напълно да ме задоволи.“
„Моите филми изразяват моментни желания. Аз следвам инстинктите си, но по дисциплиниран начин.“
„Нещата трябва да се представят такива, каквито са. Ако показваш насилието нереалистично, това е грешно и обидно.“
„Нямам репутация, която да защитавам.“
ARTDAY.BG
