Щастие в тишината на самотата

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Понякога животът се разпада на хиляди малки парчета, които сякаш никога
няма да сглобиш отново. Болката идва като неканен гост и остава по-дълго,
отколкото сме подготвени да понесем. Така се случи и с мен – разводът ме
остави без посока, самотна в свят, който вече не изглеждаше същият. Но
именно в тази самота намерих онова, което дълго търсех – себе си.

В началото тишината беше оглушителна. Всеки звук, всяка липса на шум, ми
напомняше за празнотата. Но малко по малко, започнах да чувам нещо ново –
шепота на собственото ми сърце. Това беше моментът, в който разбрах, че
щастието не идва от другите, а извира отвътре.

Казват, че трябва да търсиш щастието във външния свят – в новата връзка, в
новата работа, в новите неща. Но истината е, че то се крие в тихите мигове,
когато се погледнеш в огледалото и видиш не счупен човек, а някой, който може
да бъде цял, дори сам. Защото самотата не е враг, а учител.

Тогава започнах да давам. Започнах да помагам на другите, без да очаквам
нещо в замяна. Топлината в усмивката на човек, на когото си помогнал, има
сила, която не може да се опише с думи. Това беше моят начин да върна
живота си – като подаря от себе си.

Открих, че не е нужно да гоня щастието. То е като деликатен пеперуден танц –
колкото повече го преследваш, толкова повече се изплъзва. А когато спреш да
търсиш, когато приемеш, че самотата не е празнота, тогава щастието тихо се
настанява до теб.

И тогава, когато бях научила да бъда сама, съдбата реши да ми подари нова
любов. Но тази любов не беше спасение – аз вече се бях спасила сама. Тя
беше допълнение, още едно парченце към пъзела, който вече бях започнала да
редя.

Щастието не е нещо, което друг може да ти подари. Не е в новата кола, не е в
следващата ваканция. То е в спокойствието да се събудиш сутрин и да знаеш,

че дори да си сам, ти си достатъчен. И в тези моменти, когато се научиш да
бъдеш пълноценен в собствената си компания, животът се отваря пред теб.

Така че, ако се чувстваш изгубен в бурята на живота, обърни се към тишината.
Там, в самотата, може би ще намериш не онова, което търсиш, а нещо по-
дълбоко – себе си.

Юлиана Никифорова

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Искам да му лазя по нервите, да ме ревнува, да ме прегръща…

Иска ми се да върна времето, да сбъдна сънищата, да го слушам как говори по телефона. Да му приготвям ужасна вечеря, да поръчвам тайно...

Спартак Дерменджиев показва виртуални паметници на близки до сърцето му

Изложба скулптура и рисунки, наречена „Близо до сърцето“, открива на 18 ноември от 18.00 часа големият български художник Спартак Дерменджиев в столичната галерия „Стубел“...

Гениалният ленивец Джоакино Росини

Как иначе да наречеш човек, за когото е по-лесно да напише нова ария, докато се изтяга в леглото, отколкото да се наведе, за да...

За девети път поезията влиза в метрото

На 19 ноември започва деветото издание на проекта "Поезия в метрото". Проектът ще продължи до 23 декември, дотогава ще могат столичани да се насладят на...

Учени откриха нов вид гекон

Учени от Тексаския университет в Арлингтън откриха нов вид гекон на полуостров Пария в североизточната част на Венецуела, съобщи Физ.орг. Геконите са малки гущери,...