Френският режисьор Клод Льолуш създава една от най-вълнуващите любовни истории в историята на киното – филмът „Един мъж и една жена“ (1966), който съвсем заслужено му носи „Златна палма“ от фестивала в Кан и две награди „Оскар“ за най-добър неанглоезичен филм и най-добър оригинален сценарий (има и номинации за режисура).
Той е роден на 30 октомври, през 1937 г. в Париж. Родителите му са алжирски евреи. Клод дебютира в киното първо като оператор на късометражни филми. Тогава е едва на 13. Първият му документален филм „Злото на века“ е удостоен с Гран при за дебют на кинофестивала в Кан, а на 16 години талантливият французин вече режисира реклами и работи в телевизията като щатен документалист.
През 1956 г. заснема със скрита камера репортажа „Когато се повдига завесата“ за тогавашния СССР. Лентата веднага е купена и показана по френската телевизия.
Първата му режисьорска работа – пълнометражният „Същността на човека“ (1961), минава незабелязано. Пет години по-късно обаче целият свят вече повтаря името на Клод Льолуш заради „Един мъж и една жена“. Досега в дългата му кариера има заснети повече от 50 филма, всеки от които вълнува с разказаната в него история („Смелостта да обичаш“, „Обичам те, негоднико“, „Булеварден роман“, „Толкова много любов“, „И сега… дами и господа“ и др.).
Автентична атмосфера, спонтанност на актьорите и виртуозност на заснемане… Това е визитната картичка на Льолуш, независимо дали прави неангажираща комедия, социално ангажиран филм, историческа фреска или кримка.
Той обожава своите актьори, снимал е големи звезди на световното кино като Катрин Деньов, Ив Монтан, Жан-Пол Белмондо, Фани Ардан, Жан-Клод Бриали, Анук Еме, Жан-Луи Трентинян, Джеръми Айрънс, Джералдин Чаплин и др.
Обича да кани и непрофесионални актьори, някои от които са доста популярни личности – бизнесменът Бернар Тапи, певицата Патрисия Каас и др.
От първо лице за „Едит и Марсел“:
„Още като дете разбрах, че киното може да съживи моите изчезнали герои. Киното е вид машина за реинкарнация. В началото на 1981 все още не знаех, че ще направя филм за Господ. Мислех си да снимам боксов сюжет, примесен с малко шоубизнес – да стане чист зрелищен спектакъл. Само че изведнъж, някак невидимо нещата се промениха. Може да ви се вижда странно – как така филм за Господ, пък се замесва с историята на певица и боксьор?
Жан Кокто слага нещата на правилните места, като казва, че това се нарича „изкуството да преодолееш съвпаденията“.
Вярвам в сбора от съвпадения. Вярвам в знаците, в интуитивното и несъзнателния избор.
Всичко това го има във филма „Едит и Марсел“, защото в него Господ, Едит Пиаф и Марсел Сердан са и присъстващи, и ги няма.“
ARTDAY.BG
