Томас Карлайл „Том“ Форд е един от най-успешните дизайнери на нашето време. Роден в Остин, щата Тексас, американецът извървява пътя до върховете на световната мода. От 2009 година насам той атакува и киното като режисьор и продуцент.
През 2006 година талантливият дизайнер представя на света своя собствен бранд, носещ му впечатляващи успехи и до днес. Преди да поеме по собствен път, Том Форд се изявява като творчески директор на брандове като Gucci и Yves Saint Laurent.
Интересът му към модата се засилва силно по време на година и половина престой в Париж. Във френската столица Форд е стажант в прес офиса на Chloé, където осъзнава, че това е пътят, по който желае да поеме.
През 2005 година Том Форд обявява създаването на собствена продуцентска компания – Fade to Black, с която навлиза гръмко и в света на киното. Първите му два филма му носят генерално позитивни отзиви, както и множество номинации за престижни награди, включително и на Академията.
От първо лице:
„Вероятно наистина съм обсесивна личност, но поне засега стремежът към съвършенство ми служи добре.“
„Светът щеше да бъде много страшно място, ако беше управляван единствено от Деви.“
„Като човек, който работи в модната индустрия, аз се боря с материализма. Смея да твърдя, че съм един от най-нематериалистичните хора, които съществуват, защото материалните притежания не означават много за мен. Те са красиви, аз ги ползвам, те могат да подобрят живота ми до известна степен, но в крайна сметка те не са важни.“
„Аз съм перфекционист. Тази работа е много егоцентрична по някакъв начин. В ролята си на дизайнер казвам: „Това е начинът, по който трябва да се обличате; Това е начинът, по който трябва да изглеждат домовете ви; Това е начинът, по който светът трябва да бъде. “ В крайна сметка, това е нашата цел: световно господство чрез стил.“
„Не съм социален човек. Заради работата ми хората си мислят, че съм навън всяка вечер, но аз наистина мразя всичко това. Аз съм човек, който обича да бъде сам и да се среща само с близки приятели. Аз съм срамежлив и интровертен човек.“
„Моите клиенти имат собствен усет за стил и добре познават себе си. Моята цел е да помогна на жените да станат най-добрата версия на себе си.“
„Седемдесетте години – времето, което обичам. Мекота и красота, които сякаш можеш да докоснеш.“
„Баба ми е, може би, първата жена, която смятах за красива. Тя бе изключително стилна, имаше дълги коси, караше големи коли. За мен тя бе като анимационен герой. Баба влизаше със замах в живота ни с подаръци и винаги миришеше страхотно и изглеждаше прекрасно.“
„Когато бях малко дете, всичко, което исках да направя, е да избягам от провинцията и да отида в големия град. Вероятно киното и телевизията ми бяха повлияли толкова много, че аз наистина мислех, че ключът към щастието е живот в мезонет в Ню Йорк с чаша мартини.“
„Допадат ми източните религии. Научих, че щастието за всички нас е ключ, който влиза в една ключалка и това е мозъкът. Щастието няма нищо общо с това да имаш нов дом, нова кола, нова приятелка или чифт нови обувки. Нашата култура е такава – никога не сме доволни от това, което имаме днес.“
Снимка: Ape to Gentleman
ARTDAY.BG
