В нощта преди Архангеловден да потърсим прошка и от себе си

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Утре отбелязваме втория по значимост празник след Димитровден. Североизточният вятър разпилява пожълтелите листа във въздуха и сега, на прага на идващата зима, Архангеловден ни напомня колко важно нещо е прошката.
Прекалено малки сме, за да имаме твърде големи очаквания както от себе си, така и от другите. Нашите близки са усещането ни за дом и уютът в него зависи от силата да простим и, ако можем, да оставим лошото зад гърба си.
Всеки е от нас е допускал куп грешки и е оставил поне една камара неизпълнени обещания. Вместо да се обръщаме с гняв назад, сега е моментът да осъзнаем, че е по-важно да продължим уверено напред, осланяйки се на добротата в цялото ѝ многообразие.
Молейки за прошка, осъзнаваме мимолетността на живота, глупостта на несъществуващото си величие и мощта на преклонението пред безсмъртната красота на света, от който сме неизменна част. Чрез прошката съживяваме прекъснати връзки, караме раните да зарастват, а сърцето да ликува. Защото да бъдем добри е най-ефикасният начин да лекуваме душата.
Трябва да обичаме себе си, за да сме способни на любов. Изтъкани от недостатъци, е нужно да помним, че прошката е пътят към личното ни блаженство. Пропуснатите възможности, допуснатите слабости и погрешно взетите решения се превръщат в облекчение, когато сме готови да махнем с ръка и да ги пуснем да се реят в миналото – точно като есенните листа, които сега гонят вятъра вън.
На Архангеловден прошката олицетворява израстването на духа, забравата на миналото и отваряне на сърцата ни към онова, което предстои. Освобождавайки се от натрупаните огорчения, в душите си отваряме място за преживявания, които ще ни накарат да почувстваме, че сме част от хармонията на съществуването.
Нека Архангел Михаил ни предпази от злини и бедствия. Нека си подадем ръка. Нека не преставаме да се обичаме. Нека бъдем единни, защото разделението не вещае нищо хубаво. И нека помним, че прошката може да не променя миналото, но прави хоризонта на бъдещето по-ясен, а вероятно – и по-достижим.

Добромир Банев

ARTDAY.BG

 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Алфред дьо Мюсе: Всичко, което служи на доброто, е свещено за нас

На  днешния ден, 11 декември, през 1810 година се ражда Алфред дьо Мюсе – френски поет, драматург, романист, есеист, литературен критик. Родното му място...

Джани Моранди – „вечното момче на италианската музика“

Джани Моранди - "вечното момче на италианската музика", навършва днес 80 години. Певецът посреща юбилея в изключителна форма, с готовност да се впусне в...

Красавецът без чудовищата: Жан Маре

На екрана той побеждава злодеи и целува красавици. В живота има репутация на щедър и благороден човек, аристократ по рождение, или поне по дух....

Боян Биолчев на 82: Ако нямаш цел, тръгни на път, за да я намериш

Академик Боян Асенов Биолчев е роден на 11.12.1942 г. в София, където завършва 7-ма гимназия, след което следва полска филология в Ягелонския университет в...

Велко Кънев: Нека се научим да издържаме най-големия морален товар – на благодарността

Великолепният Велко Кънев е роден в Елхово през 1948 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1973 г. в класа на Апостол Карамитев. Театралната...