Всички го познаваха като Дим Дуков. Всъщност той е Димитър Дуков и приятелите му го наричаха Митко. Светската клюка вървеше преди него, а авантюристичният му нрав го отвеждаше по всички краища на света. Не криеше хомосексуалната си ориентация и бе сред основателите на клуб „Спартакус“. Спечели популярност като коафьор, но в един момент остави светския живот и влезе в манастир, приемайки името отец Дамаскин. Митко не успя да се пребори със смъртта, макар целият да бе в живота.
„В живота не се страхувам от две неща – смъртта и самотата“, твърдеше Дим Дуков. Доколкото човек може да овладее тези страхове.
Роден е на Бъдни вечер в семейството на артисти и атеисти, а години след това гадателки предсказват на майка му, че ще се свърже с вярата, с църквата. Като дете се изгубил около „Александър Невски“, където е живял с родителите си, и след един ден го намерили пред олтара на църквата „Света София“. Съдбата му е пращала още много знаци, които са го водили към храма. Отец Дамаскин три пъти влиза в различни манастири. Всяка сутрин става в 6.30, за да отиде на църковна служба, цепи дърва, чисти стаите на манастира, храни животните в стопанството. Това бе известно време човекът, който познаваме от светските хроники и събития. Два пъти е влизал в манастир. Подстриган е за монах, дал е обет за безбрачие и отказ от плътска любов, за послушание. „Тук намерих душата си“, обяснява лаконично. Може би наистина вече я е намерил.
Митко бе светла личност. Интелигентен, изключително добре възпитан и силно позитивен. Това тв зрителите видяха най-ясно във „VIP Брадър“ през 2006 г., а по-късно и като „Голямата уста“ по Нова телевизия.
Въпреки че твърдеше, че е сам и си е самодостатъчен, всички знаеха колко самотен човек е. Дълги години по софийските купони той присъстваше като двойка с приятеля си Краси, който беше и негов бизнеспартньор в разработването на бутикови хотели. Всъщност Митко с удоволствие канеше приятелите си на кафе в хотела си. След като приготви прословутото шкембе, много от близките му го майтапеха, че очакват от него да отвори шкембеджийница. Дим обаче реагира веднага и обясни, че се надява един ден да има пари да вдигне цял манастир, в който да се оттегли от света.
Един ден ми разказа нещо доста странно на пръв поглед. Човекът, който е живял навсякъде по света, от време навреме се задъхваше в родината си. „Когато ми писне да гледам кочината около себе си, мръсотията, мизерията, влизам в метрото. Там нещата стават различни. Сякаш отново съм в хубавата част на света – чисто, просторно, точно”. Ексцентричният мъж разхождаше из София костюми „Ив Сен Лоран“ и скъпи аксесоари, предпочиташе комфорта пред криворазбраната суета. Човекът, който е членувал в джентълменски клуб в Сидни, а след това е носил монашеско расо, определено стреляше безпогрешно в добрия вкус.
Прекалено пъстра бе кариерата му, а и той бе свободен дух. Разказваше как на 16 години отишъл в Западна Германия при приятели на родителите си и от там си купил черен панталон, подплатен с червена мушама, и бейзболно яке с огромни рамене. И как буквално е ужасил софиянци, като се показал в този вид. Другият трус за сънародниците му огнено червената коса през 1995-а. Действаше като светофар на хората, които направо катастрофираха, като го видеха. Представителят на зодия Козирог иначе бе доста праволинеен в нещата. „За мен има два цвята – бяло и черно. Това важи и за начина на мислене, и в приятелствата ми. Сивото ми е непознато.“ Дуков-младши разгневяваше арт средите с някои малки белички. На предколеден концерт с участието на квартет „Димов“, по времето когато Димо Димов е министър на културата в кабинета на Димитър Попов той се появява според искания в поканата дрескод – фрак, папийонка, които си е донесъл от Австралия. В този вид от цялото общество в бившия Дворец се появяват само министър-председателят, музикантите от струнния квартет и Дим Дуков. Като за капак разлива чаша червено вино върху ревера на премиера. Питам се – какво ще разхожда в другия свят – расо или смокинг? И със сигурност свободния си дух.
Люсиена Крумова
ARTDAY.BG
