Весела Люцканова е родена на 21 август 1935 г. в София. Живее при биологичните си родители до тригодишна възраст, когато умира майка ѝ от туберкулоза, а баща ѝ влиза в затвора заради комунистическите си убеждения. Заедно с петгодишната ѝ сестра е дадена в сиропиталище. Там оцеляват по време на най-тежката бомбардировка над София на 10 януари 1944 г., но Весела получава частична амнезия. Осиновена е от семейството на Люцкан Люцканов от Ловеч. Започва да възвръща спомените си през юношеска възраст.
Израства в Града на люляците. В София завършва Висшия инженерно-строителен институт. Работи като проектант, асистент, заместник-директор на Литературния фонд към СБП, редактор във вестник „Строител“ и издателство „Народна младеж“. След 1989 г. създава частното издателство „Весела Люцканова“. Автор е на над 30 книги, а преводи на нейни творби са издадени на много езици.
Представяме ви избрани цитати от ,,Водовъртеж“ на Весела Люцканова:
„Човек не избира къща, избира съседи.“
„- Сивото, защитният цвят… На мишките и на плъховете, които се промъкват навсякъде и са непобедими. Не си ли се замисляла за тях?
– Не – отвърна тя.
– А за ония с яркия цвят, които се набиват в очи и се забелязват от всички? И се набелязват от всички? За да ги премахнат от пътя си? Защото доказват сивотата си…“
„Как да отговори на нейните защо? Можеше ли някой да й отговори защо се случва? В тази държава с толкова много защо. В коя ли не област… В какво ли не.“
„Полудяваше ли? Но нали на всеки творец му е нужна и малко лудост? Изострени сетива, оголени нерви, за да улавят почти неуловимото. Онова, невидимото за очите, както казва малкият принц.“
„Поне сега ме послушай! Не оставяй сама! Край теб все още кръжат мъже, готови да те обичат. Но ти не искаш никого. Не вярваш на никого. Единият бил сметкаджия и женкар, другият прекалено млад за теб, третият следвал различни интереси от твоите, четвъртият… да не изброявам. А трябва да има кой да ти подаде чаша вода, когато няма да можеш да си я налееш.“
„Разбери ме, нужен ти е някой жив до теб. Загрижен и топъл. С когото да разговаряш. С когото да се разхождаш, да гледаш телевизия или да ти пречи, докато рисуваш или четеш. Но някой до теб!“
„- Ще те нарисувам…
– На тия години? Рисува ме като млад.
– Сега си много по-интересен. След всичко, което сме преживели. Всяка твоя бръчица е преодоляна трудност или болка, познавам ги до една, ако ти е трудно да позираш, мога да те нарисувам и със затворени очи…“
„Обичаше да разговаря с нея. Не знаеше дали я ухажва или просто е толкова самотен, че би разговарял с всекиго.“
„- Вие, жените твърдите, че едва ли не всеки мъж е жиголо. Търсим някоя, която да ни осигури всичко – удоволствията, бита, жилището и комфорта.
– Винаги има изключения от правилата…
– Може би аз съм едно от тях? На трийсет и пет години съм. Искам да се оженя за добра жена…
– Което означава?
– Жена, достойна да роди децата ми. Да бъде къщовница, добра домакиня, майка и съпруга.
– А това означава да ти се посвети изцяло, без да мисли за собственото си себеутвърждаване. Смяташ ли, че ще намериш такава? В двайсет и първи век, когато и жената иска да бъде някоя? С успешна кариера или бизнес, постигнала мечтите си. Аз, например, не бих приела. За нищо на света.
– Ти имаш вече своята реализация…
– Защото успях да си я извоювам. Не че мъжът ми мислеше по-различно от теб…
– Не всяка се ражда с талант.
– Всяка. Стига да успее да го открие в себе си. Все едно какво прави. Обувки или шие ризи, или меси хляб. А може и да рисува. Или да пише стихове. Или… да композира. Върши ли го с любов, трябва да се уважава. И да бъде оставяна да го прави.“
ARTDAY.BG
